— Но защо са нужни тези приказки за дълг? — възрази събеседникът й.
— О, боже мой! — възкликна тя. — Мислите ли, че не познавам порядките в моя хотел?
И като улови нежно кавалера си под ръка, отмина нататък.
Това напомни на Сайлъс задължението му.
„Още десет минути — помисли той — и може би ще разговарям с красива като нея и дори по-добре облечена жена… навярно истинска дама, и то с титла.“
Тогава си спомни правописа на писмото и пламът му поугасна.
„Ала може да го е писала прислужничката й“ — хрумна му изведнъж.
Оставаха само няколко минути до определения час и от тази непосредствена близост сърцето му заби с необикновена и малко тягостна честота. Но му стана по-леко при мисълта, че всъщност нищо не го задължаваше да се явява. Ала чувството за чест в съюз със страха го тикаше отново към вратата, вече по своя воля и дори в борба с човешкия поток, който сега течеше в обратна посока. Дали тази продължителна борба го умори, или пък беше в такова душевно състояние, че движението в една и съща посока след няколко минути ти става противно и решаваш да тръгнеш обратно — във всеки случай за трети път се повърна и спря едва когато си намери скривалище на няколко крачки от уговореното място.
Тук преживя такова душевно страдание, че няколко пъти се помоли на бога за помощ, защото Сайлъс беше религиозен човек. Сега нямаше ни най-малко желание за среща и единствено глупавият страх да не го помислят за пъзльо го задържаше да не избяга, а това чувство беше толкова силно, че надделя над всички други и макар да не му помогна да продължи нататък, поне го възпря да не побегне моментално. Най-после часовникът показа единайсет часа и десет минути. Младият Скъдамор взе да се престрашава, надзърна иззад ъгъла, но не видя никого на мястото на срещата — сигурно непознатата авторка на писмото се е уморила да чака и си е отишла. И колкото боязлив беше преди, толкова смел стана сега. Щом се е явил на срещата, макар и късно, мислеше той, никой не може да го упрекне в страхливост. Ала изведнъж му хрумна: дали не са му погодили номер? — и сам се похвали за прозорливостта, с която бе разкрил и надхитрил шегобийците. Колко суетен е човешкият ум!
Окуражен от тези мисли, той излезе смело от ъгълчето си, но не бе направил и две крачки и усети, че някой го улови за ръката. Обърна се и съзря една много пълна дама с твърде сериозни черти на лицето, но без ни най-малка следа от суровост.
— Виждам, че сте много самонадеян донжуан — рече тя, — щом карате да ви чакат. Но бях твърдо решила да се срещна с вас. Щом една жена е стигнала дотам да прави първата стъпка, значи отдавна се е отърсила от всякаква дребнава гордост.
Сайлъс беше зашеметен от мощните форми и привлекателността на своята кореспондентка и от толкова внезапното й появяване. Но тя се държеше така непринудено и мило, че скоро и той се отпусна. Насърчи го дори да направи някои шеги, а после им изръкопляска възторжено, и в късо време с ласкателства и изобилие от горещо бренди не само го накара да си въобрази, че е влюбен в нея, но и да изповяда най-страстно чувствата си.
— Уви! — възкликна тя. — Не зная дали не трябва да съжалявам за тази минута, колкото и голямо удоволствие да ми доставяте с думите си. Досега страдах сама, занапред, клети момко, ще бъдем двама. Аз не разполагам със себе си. Не смея да ви поканя в къщи, защото ревниви очи ме следят. Чакайте да помисля — додаде тя. — Аз съм по-възрастна от вас, макар и много по-слаба, и при все че вярвам във вашата смелост и решителност, ще трябва да използувам опита си в живота за наша взаимна изгода. Къде живеете?
Той й каза, че държи мебелирана стая в хотел на еди коя си улица и еди кой си номер.
Дамата като че се замисли напрегнато няколко минути.
— Разбирам — отговори тя най-после. — Ще ми бъдете предан и покорен, нали?
Сайлъс я увери най-горещо във верността си.
— Тогава утре вечер — продължи тя с насърчителна усмивка — трябва да останете в стаята си и ако ви навестят приятели, помолете ги, под какъвто претекст ви дойде на ум, да ви освободят веднага от присъствието си. Навярно от десет часа вратата ви се заключва? — запита тя.
— От единайсет — отговори Сайлъс.
— Тогава в единайсет и четвърт — продължи дамата — излезте от хотела. Просто извикайте на портиера да ви отвори, но гледайте да не влизате в разговор с него, Защото така може да развалите всичко. Вървете право на ъгъла на Люксембургската градина и Булевардите, там ще ви чакам. Разчитам да изпълните точно напътствията ми. И помнете, и с най-дребното нарушение можете да навлечете сериозни неприятности на една жена, чиято единствена вина е, че ви е видяла и залюбила.