Протегна ръка надолу, но това, което докосна, не беше просто покривка, а покривка, под която имаше нещо с очертанията на човешки крак. Сайлъс отдръпна ръката си и остана за миг вцепенен.
„А-а… — помисли си той, — какво може да значи това?“
Ослуша се напрегнато, но не чуваше дишане. Още веднъж с голямо усилие протегна крайчеца на пръста си към вече докоснатото място, но този път отскочи половин ярд назад и се закова разтреперан от ужас. Върху леглото му имаше нещо. Какво точно, не знаеше, но имаше нещо.
Едва след няколко секунди можа да помръдне. После инстинктивно налучка кибрита и гърбом към леглото запали свещ. Щом пламъкът лумна, Сайлъс се извърна бавно и потърси с очи това, което се боеше да погледне. Действително, най-лошите му опасения се бяха сбъднали. Покривката бе застлана грижливо чак до възглавницата, но под нея се очертаваше лежащо неподвижно човешко тяло, а когато се впусна напред и отметна завивката, съзря младия блондин, когото бе видял снощи в танцувалната зала „Бюлие“, с невиждащи отворени очи, подпухнало и посиняло лице, а от ноздрите му се точеше тънка струйка кръв.
Сайлъс нададе проточен, треперлив вой, изпусна свещта и падна на колене до леглото.
От вцепенението, в което го скова страшното откритие, го изкара продължително, но сдържано почукване на вратата. Минаха няколко минути, докато се опомни, но когато се втурна да препречи входа, беше вече късно. Д-р Ноуъл с висока нощна шапчица, държейки лампа, която осветяваше продълговатото му бледо лице, с крадлива стъпка, надзъртайки с кривната като на птица глава, отвори полека вратата и застана в средата на стаята.
— Счу ми се вик — подзе докторът — и тъй като се уплаших, че може да ви е зле, реших веднага да прескоча насам, колкото и натрапчиво да е от моя страна.
Със зачервено лице и разтуптяно от страх сърце Сайлъс застана между доктора и леглото, но нямаше глас да отговори.
— Стоите на тъмно — продължи докторът, — а дори още не сте започнали да се приготвяте за лягане. С очите си виждам това, не можете тъй лесно да ме разубедите, а и лицето ви много красноречиво показва, че имате нужда или от приятел, или от лекар — какво именно желаете? Дайте да проверя пулса ви, защото той често показва точното състояние на сърцето.
Докторът пристъпи към Сайлъс и се опита да го улови за китката, но той пак се дръпна назад. Най-после нервите на младия американец не издържаха. С трескаво движение той отскочи от доктора и като се тръшна на пода, заплака неудържимо.
Когато д-р Ноуъл забеляза мъртвеца в леглото/лицето му помрачня, и като се завтече обратно към вратата, която бе оставил открехната, бързо я затвори и превъртя дваж ключа.
— Станете! — извика той, обръщайки се строго към Сайлъс. — Сега не е време за сълзи. Какво сте направили? Що търси този труп в стаята ви? Говорете откровено, пред вас е човек, който може да ви бъде полезен. Допускате ли, че съм в състояние да ви погубя? Нима мислите, че този къс мъртва плът на възглавницата ви може да промени и най-малко симпатиите, които още отначало изпитвам към вас? Наивни, момко, ужасът, с който слепият и несправедлив закон гледа подобно деяние, не може да засегне чувствата на тия, които обичат извършителя на това деяние. И дори най-близкият ми приятел да изплува от цяло море кръв, това никак няма да накърни привързаността ми към него. Изправете се — каза той, — доброто и злото са химера, животът е само съдба, и в каквото и положение да се намирате, ще имате до себе си човек, готов да ви помага до последния миг.
Ободрен от тези думи, Сайлъс се окопити и с пресеклив глас, подтикван от въпросите на доктора, успя най-после да му изложи фактите. Но не спомена нито дума за разговора между принца и Джералдин, тъй като почти не бе разбрал смисъла му и смяташе, че няма нищо общо с неговото нещастие.
— Уви! — възкликна д-р Ноуъл, — Ако се не лъжа, вие неволно сте попаднали в ръцете на най-опасните хора в Европа. Горкото момче, в какъв капан сте се хванали с вашата наивност! На каква смъртна опасност сте се изложили с непредпазливата си стъпка! Можете ли да ми опишете този човек — каза той, — англичанина, когото сте видели на два пъти и който, подозирам, е душата на тази машинация? Млад ли беше, или стар? Висок или нисък?
Но Сайлъс, който въпреки цялото си любопитство не беше наблюдателен, можа да даде само оскъдни общи сведения, от които нищо не можеше да се разбере.
— Бих въвел наблюдателността като учебен предмет в училищата!
— Откакто влязох в стаята ви — рече той, — макар че ушите и езикът ми не преставаха да работят, очите ми също не бяха бездейни. Тъй че преди малко забелязах, че в ъгъла държите един от ония чудовищни предмети, които вашите сънародници мъкнат по всички краища на света — сиреч, пътнически сандък. Досега не съм имал възможност да проверя доколко полезни са тези принадлежности, но после започна да ми просветлява. Дали за удобство в търговията с роби, или за прикриване на последиците от твърде ревностна употреба на ловджийски нож — не мога да кажа. Но едно ми е ясно: предназначението на такъв сандък е да побере човеШко тяло.