— Вижте какво — извика Сайлъс, — сега не е време за шеги.
— Може да съм се изразил с малко шеговит тон — отвърна докторът, — ала смисълът на думите ми е напълно сериозен. Затова, млади приятелю, най-напред трябва да опразним сандъка ви от цялото му съдържание.
Подчинявайки се на властния глас на доктор Ноуъл, Сайлъс му се постави на разположение. Бързо извадиха цялото съдържание на сандъка, което образува бая голяма купчина на пода. След това Сайлъс хвана убития за краката, докторът — под мишниците, вдигнаха го от леглото и с голяма мъка успяха да го прегънат на две и натикат в празния сандък. С дружни усилия затвориха капака с този необикновен багаж, после докторът собственоръчно го заключи и върза с въже, а Сайлъс напъха извадените вещи в стенния долап и в скрина.
— И тъй — рече докторът, — направена е първата стъпка към вашето спасение. Утре или по-добре днес ще трябва да приспите подозренията на портиера, като му платите всичко, което му дължите, а на мен може да разчитате, че ще направя необходимото за благополучния завършек на тази история. А сега елате в стаята ми, където ще ви дам безвредно, но силно приспивателно, защото каквото и да правите, трябва преди това да си починете.
Следващият ден остана в паметта на Сайлъс като най-дългият в живота му: струваше му се, че няма край. Той отказа да се среща с приятели и седна в един ъгъл, вторачен в пътническия сандък и потънал в печални мисли. Сега си получаваше тъпкано за предишната неделикатност — наблюдателницата се отвори наново и той усети, че от стаята на мадам Зефирин почти непрекъснато го следят. Това толкова го изнерви, че накрая се принуди да запуши „шпионката“ откъм своята страна; когато се почувствува по този начин избавен от чужди погледи, прекара почти цялото си останало време в сълзи на разкаяние и молитва.
Късно вечерта д-р Ноуъл влезе в стаята му с два запечатани, но неадресирани плика в ръка, единият — доста обемист, а другият — толкова тънък, като че ли нямаше нищо в него.
— Сайлъс — каза той, като седна до масата, — дошло е време да ви обясня плана си за вашето спасение. Утре рано сутринта принц Флоризел Бохемски се връща в Лондон от Париж, където няколко дни се е веселил на карнавала. Преди известно време имах щастието да направя на началника на конюшните му полковник Джералдин една от ония обичайни за професията ми услуги, които и двете страни никога не забравят. Излишно е да ви обяснявам каква беше тя, достатъчно е да кажа, че доколкото зная, той е готов да ми се отплати с каквото пожелая. Налага се да се прехвърлите в Лондон, без да ви отварят сандъка. В митницата вероятно ще срещнете сериозни трудности, но се сетих, че багажът на знатна личност като принца от учтивост ще мине непрегледан от митничарите. Отнесох се до полковник Джералдин и успях да получа благоприятен отговор. Ако утре преди шест идете в хотела, където е настанен принцът, багажът ви ще мине като част от неговия, а сам вие ще пътувате като член на свитата му.
— Като ви слушам, струва ми се, че вече съм виждал и принца, и полковник Джералдин, дори оная вечер дочух част от разговора, им на бала в „Бюлие“.
— Възможно е, защото принцът обича да общува с всякакви хора — отвърна докторът. — Щом пристигнете в Лондон — продължи той, — вашата задача е почти изпълнена. В този, по-обемистия плик ви давам писмо, което не смея да адресирам, ала в другия ще намерите адреса на къщата, където трябва да го занесете заедно със сандъка, който ще предадете там и няма да си имате повече грижи.
— Уви! — каза Сайлъс. — Въпреки желанието си не мога да ви повярвам. Вие ми предлагате чудесен изход, но, питам се, способен ли съм да приема такова невероятно решение? Бъдете великодушен, обяснете ми по-добре какво имате предвид.
Докторът изглеждаше раздразнен.
— Момко — отвърна той, — да знаете пред каква дилема ме поставяте! Но така да бъде. Вече съм свикнал да ме унижават и ще е нередно да ви откажа това, след като ви се доверих толкова. И тъй, знайте, че макар сега да съм на вид толкова тих и смирен — скромен, самотен, отдаден на науката, — някога, на млади години, името ми служеше за вдъхновение на най-коварните и опасни злодеи в Лондон и макар външно да ме тачеха и уважаваха, влиянието си дължах главно на моите тайни, чудовищни, престъпни връзки. Именно към един от ония, които тогава бяха под властта ми, се обръщам сега да ви избави от неволя. Сред тях имаше хора от най-различни националности и с най-различни способности, всички обвързани от страшна клетва, отдали се на едни и същи цели; общата ни професия бяха убийствата и аз, който ви говоря, колкото и невинен да ви се виждам, бях главатар на тази страшна банда.