— Какво? — извика Сайлъс. — Убиец? И то такъв, за когото убийството е било професия? И си въобразявате, че мога да стисна ръката ви? Че имам право да приема услугите ви? Зловещи и престъпни старче, нима ще се възползувате от младостта и несретата ми, за да ме направите свой съучастник?
Докторът се засмя горчиво.
— Трудно може да ви се угоди, мистър Скъдамор — рече той, — но ви предлагам да си изберете компания — убит или убиец. Ако съвестта не ви позволява да приемете помощтта ми, кажете, и незабавно ще си отида. Тогава ще можете да правите със сандъка си и съдържанието му каквото ви подскаже вашата честна съвест.
— Признавам грешката си — отвърна Сайлъс. — Не биваше да забравям колко великодушно ми предложихте закрилата си, дори преди да ви бях убедил в моята невинност. Тъй че и занапред ще се вслушвам с признателност в съветите ви.
— Това е хубаво — каза докторът. — Виждам, че си вадите поука от горчивия опит.
— И тъй — продължи пришълецът от Нова Англия, — щом като според признанието ви сте свикнали с тази, потресаваща професия, а и хората, на които ме препоръчвате, са бивши ваши съучастници, не можете ли да се заемете сам с пренасянето на сандъка и така да ме избавите от неговото омразно присъствие?
— Право да ви кажа — отвърна докторът, — чуден човек сте вие. Нима мислите, че недостатъчно се занимавам с вашите работи? Уверявам ви от дън душа, че ми е дошло до гуша. Щом ви предлагам услугите си, или ги приемете, или се откажете, и не ми досаждайте повече с благодарствени излияния, защото ценя признателността ви не повече от ума ви. Ще дойде време — ако запазите здравия си разсъдък още много години — да мислите другояче и да се червите за тазвечерното си поведение.
Като каза това, докторът стана от стола, повтори кратко и ясно напътствията си и излезе от стаята, без да даде на Сайлъс време да отговори.
На другата сутрин Сайлъс се яви в хотела, където полковник Джералдин го прие любезно и от тоя момент нататък го освободи от всякакви непосредствени грижи за сандъка и неговото зловещо съдържание. Пътуването мина без особени премеждия, макар че младежът с ужас дочу как моряците и гаровите хамали се оплакваха помежду си от необикновената тежест на багажа на принца. Сайлъс пътуваше в един вагон с прислугата, защото принц Флоризел предпочете да остане сам с началника на конюшните си. На парахода обаче Сайлъс привлече вниманието на негово височество с тъжния вид, с който поглеждаше купчината багаж, защото бъдещето все още го безпокоеше.
— Ето един млад човек — забеляза принцът, — комуто сигурно тежи нещо на сърцето.
— Той — отговори Джералдин — е американецът, на когото по моя молба разрешихте да пътува с вашата свита.
— С това ми напомняте, че не съм достатъчно учтив — каза принц Флоризел и като се приближи до Сайлъс, с най-очарователна любезност отправи към него следните думи:
— Много се радвам, млади господине, че можах да изпълня желанието ви, предадено ми чрез полковник Джералдин. Моля, не забравяйте, че с удоволствие съм готов да ви направя в бъдеще и още по-голяма услуга.
След това зададе няколко въпроса за политическото положение в Америка, на които Сайлъс отговори умно и прилично.
— Вие сте още млад — рече принцът, — но забелязвам, че сте много сериозен за годините си. Може би вниманието ви е прекомерно заето със сериозни научни занимания. Но възможно е, от друга страна, да съм нетактичен и да зачеквам деликатна тема.
— Аз наистина имам причини да бъда най-големият нещастник на земята — каза Сайлъс. — Никога невинен човек като мен не е търпял такава ужасна неправда.
— Не настоявам да ми се изповядвате — отвърна принц Флоризел. — Но не забравяйте, че препоръката на полковник Джералдин е сигурен паспорт и че аз имам не само желание, но и по-големи възможности от всеки друг да ви помогна.
Сайлъс беше трогнат от любезността на тази знатна особа, но скоро мрачните мисли го нападнаха отново, защото дори благосклонността на принц към републиканец не е в състояние да облекчи от грижи една страдаща душа.
Влакът пристигна на гара Черинг крос, където митничарите, както се полага, пуснаха багажа на принц Флоризел, без да го прегледат. Пред гарата чакаха най-разкошни екипажи, които откараха Сайлъс и останалите в резиденцията на принца. Там полковник Джералдин го потърси и изрази радостта си, че е могъл да услужи на приятел на лекаря, който се е изказал много ласкаво за него.