Прекарах много забавен ден, направих си доста други шеги освен тази с крем-питите, благодарение на която имах честта да се запозная с вас, защото, както ви казах, съм решил да сложа на моя глупав живот още по-глупав край; и когато ме видяхте да захвърлям кесията си на улицата, четиридесетте лири бяха свършили. Тъй че сега ме познавате не по-зле, отколкото самият аз се познавам — глупак, ала последователен в своята глупост, но, моля да ми повярвате — нито хленчещ лигльо, нито страхливец.
От тона, с който говореше младежът, личеше, че има пренебрежително и не особено ласкаво мнение за себе си. Това наведе слушателите му на мисълта, че любовното приключение го е жегнало много по-дълбоко в сърцето, отколкото признава, и че е намислил да сложи край на живота си. Комедията с крем-питите започваше все повече да се очертава като трагедия.
— О, нима не е странно — възкликна Джералдин, поглеждайки принц Флоризел, — че подобна незначителна случка е причина да се срещнем в такава огромна пустиня, каквато е Лондон, и то кажи-речи и тримата на един и същи хал?
— Какво? — извика младежът. — И вие ли сте разорени? Нима и тази вечеря е безумна приумица като моите крем-пити? Мигар дяволът е събрал трима себеподобни на последно пиршество?
— Дяволът, повярвайте ми, понякога постъпва много джентълменски — отвърна принц Флоризел, — а съвпадението толкова ме развълнува, че макар положението ни да не е съвсем еднакво, ще премахна това несъответствие. Нека вашата геройска постъпка с последните крем-пити ми послужи за пример.
Като рече това, принцът измъкна кесията си и извади от нея малка пачка банкноти.
— Знаете ли, бях около една седмица зад вас, но съм решил да ви догоня и да пристигнем заедно на финиша — продължи той. — Това — сложи на масата една банкнота — ще стигне да уредим сметката. Колкото до останалото…
Той хвърли банкнотите в огнището и те с едно лумване излетяха през комина.
Младежът се опита да го улови за ръката, но тъй като помежду им беше масата, намесата му дойде твърде късно.
— Нещастнико — извика той, — не биваше да изгаряте всичките си пари; трябваше да запазите четиридесет лири стерлинги.
— Четиридесет лири! — повтори принцът. — Но защо, боже мой, четиридесет лири?
— Защо да не бъдат осемдесет? — провикна се полковникът. — Доколкото ми е известно, в пачката сигурно имаше сто.
— На него му трябваха само четиридесет лири — каза младежът навъсено. — Но без тях не може да влезе. Правилникът е строг. По четиридесет лири за всеки. Проклет живот, щом човек не може даже да умре без пари!
Принцът и полковникът се спогледаха..
— Обяснете ни по-добре — каза последният. — Портфейлът ми е все още доста натъпкан, а излишно е да казвам с каква готовност бих поделил състоянието си с Годол. Ала трябва да зная за каква цел; непременно трябва да ни кажете какво имате предвид.
Младежът като че се събуди, погледна неловко първо единия, после другия и лицето му се изчерви силно.
— Да не ме лъжете? — попита той. — Наистина ли и вие сте разорени като мен?
— Наистина, що се отнася до мен — отговори полковникът.
— А колкото до мене — каза принцът, — аз ви дадох доказателство за това. Кой друг освен разорен човек ще хвърли парите си в огъня? Постъпката говори сама за себе си.
— Разорен… хм — промърмори младежът с подозрение, — или пък милионер.
— Стига, сър — прекъсна го принцът. — Вече ви казах, а не съм свикнал да поставят под съмнение думите ми.
— Разорени, а? — рече младежът. — И вие ли сте разорени като мен? И вие ли след разточителен живот сте стигнали дотам, че можете да си позволите едно единствено нещо? И вие ли — говорейки, той все повече снишаваше глас, — и вие ли ще си позволите този последен разкош? И вие ли желаете да избегнете последиците от глупостта си, като тръгнете по единствения безпогрешен и лек път? И вие ли искате да се изплъзнете от гузната си съвест през единствената отворена врата?