— Естествено — отвърна младежът. — Ако ми разрешите, ще се отдръпна.
— Много любезно от ваша страна — каза полковникът. Щом двамата останаха сами, принц Флоризел рече:
— Защо ни е нужен този разговор насаме, Джералдин? Виждам, че сте нервен, докато аз съм вътрешно спокоен. Искам да видя края на тази история.
— Ваше височество — заговори полковникът, като пребледня, — моля ви да имате предвид колко ценен е вашият живот не само за приятелите ви, но и за народните интереси. „Ако не тази нощ“ — каза този безумец; ами ако тази нощ някакво непоправимо нещастие сполети ваше височество, позволете ми да попитам, представяте ли си какво ще бъде отчаянието ми и каква тревога и бедствие ще донесе това на нашия велик народ?
— Решил съм да видя края на тази история — повтори принцът бавно, — тъй че имайте добрината, полковник Джералдин, да помните и удържите честната си джентълменска дума. Запомнете, при никакви обстоятелства, без моето изрично разрешение, не бива да издавате инкогнитото, под което желая да се движа тук. Такива бяха разпорежданията ми и отново ги повтарям. А сега — додаде той, — моля ви да поискате сметката.
Полковник Джералдин се поклони смирено, но когато повика младежа с крем-питите и се обърна към келнера със съответната молба, лицето му беше много бледо. Принцът се държеше невъзмутимо, дори твърде остроумно и живо разказа на младия самоубиец един фарс, гледан в Пале Роял. Отбягваше умолителния поглед на полковника и необикновено внимателно си избра нова пура. Всъщност единствен той от компанията запазваше пълно самообладание.
Уредиха сметката, принцът даде целия остатък на смаяния келнер, и тримата потеглиха с файтон. Скоро колата спря пред входа на доста тъмен двор. Тук всички слязоха.
След като Джералдин се разплати с файтонджията, младежът се обърна към принц Флоризел със следните думи:
— Още имате време, мистър Годол, да се върнете в този робски живот. И вие, майор Хемърсмит. Размислете добре, преди да направите следващата стъпка, и ако сърцето ви каже „не“, пътят ви е свободен.
— Водете ни, сър — каза принцът. — Аз не съм човек, който отстъпва от думата си.
— Вашето хладнокръвие ми придава сили — отвърна водачът им. — Не съм виждал досега човек толкова спокоен при такова положение, а имайте предвид, че не сте първият, когото придружавам до тази врата. Не един от моите приятели ме изпревари там, където, зная, скоро ще ги последвам. Но това съвсем не ви засяга. Почакайте ме тук само няколко минути; ще се върна, щом уредя формалностите около вашето приемане в клуба.
И като махна с ръка на спътниците си, младежът влезе в двора, свърна в една врата и изчезна.
— От всичките ни безумства — произнесе полковник Джералдин тихо — това е най-безразсъдното и най-опасното.
— Напълно споделям вашето мнение — отвърна принцът.
— Все още разполагаме с малко време — продължи полковникът. — Позволете ми да помоля ваше височество да се възползува от възможността и да се върне. Последиците от тази стъпка могат да бъдат толкова неочаквани и да се окажат толкова сериозни, че се чувствувам в правото си да си позволя малко повече свобода, отколкото ваше височество обикновено благоволява да ми разреши, когато сме насаме.
— Значи ли това, че полковник Джералдин се страхува? — запита негово височество, като извади пурата от устата си и изгледа спътника си изпитателно.
— Аз не се страхувам лично за себе си — отговори другият гордо, — ваше височество може да бъде сигурен в това.
— Така и предполагах — рече принцът, който никак не бе загубил доброто си настроение, — но не исках да ви напомням разликата в положението ни. Достатъчно, достатъчно — додаде той, като видя, че Джералдин се кани да се извинява, — простено ви е.
И запуши спокойно, облегнат на оградата.
— Е — запита той, когато младежът се върна, — уредихте ли приемането ни?
— Вървете след мен — бе отговорът. — Председателят ще ви приеме в кабинета си. И позволете ми да ви предупредя: отговаряйте откровено. Аз съм ви гарант, но преди да ви приемат в клуба, трябва добре да ви проучат, защото непредпазливостта на един-единствен член може да стане причина за разтурянето на цялото дружество завинаги.
Принцът и Джералдин сближиха за малко глави.
— Ще ме подкрепяте в това — каза единият.
— Ще ме подкрепяте в онова — каза другият.
И като се наеха смело да се представят за хора, познати и на двамата, за миг се разбраха и бяха готови да последват водача си до кабинета на председателя.