Председателят повъртя няколко секунди пурата в устата си, вторачил поглед право в очите на този странен кандидат за член на клуба, ала принцът изтърпя критичния му оглед с невъзмутимо спокойствие.
— Ако нямах голям опит — проговори най-после председателят, — щях да ви изгоня. Но аз познавам света, затуй мога да кажа, че най-дребните поводи за самоубийство често са най-основателни. А когато човек много ми хареса, като вас, сър, по-скоро бих престъпил правилника, отколкото да му откажа.
После принцът и полковникът един по един бяха подложени на дълъг и най-строг разпит, принцът — на четири очи, ала Джералдин в присъствието на принца, тъй че председателят да може да следи изражението на единия, докато подлагаше другия на ожесточен кръстосан разпит. Председателят остана доволен и след като вписа някои подробности за всеки от двамата, извади текста на клетвата, която трябваше да се положи.
Едва ли имаше нещо по-раболепно от подчинението, което се изискваше, или по-строго от условията, които заклеващият се трябваше да спазва. На човек, който наруши такава страшна клетва, едва ли би му останала капка чест или някои от утешенията на религията. Флоризел потръпна, когато подписваше документа; полковникът последва примера му с много унил вид. След това председателят прие встъпителния членски внос и без повече церемонии въведе двамата приятели в пушалнята на Клуба на самоубийците.
Пушалнята на Клуба на самоубийците беше с висок потон като кабинета, откъдето се влизаше, но много по-просторна и облепена от горе до долу с тапети — имитация на дъбова ламперия. Буен огън и няколко газови горелки осветяваха насъбралите се тук хора. С принца и придружителя му броят им достигна осемнайсет. Повечето пушеха и пиеха шампанско, цареше трескава веселост, прекъсвана от зловещи паузи.
— Всички ли са тук? — запита принцът.
— Горе-долу — отговори председателят. — Впрочем — додаде той, — ако имате пари, традиция е да се черпи с шампанско. То поддържа доброто настроение и е едно от малките ми доходни пера.
— Хемърсмит — каза Флоризел, — предоставям шампанското на вас. И с тези думи се извърна и почна да обикаля пируващите. Свикнал да бъде домакин на най-висшите кръгове, той очароваше и завладяваше всеки, до когото се доближеше, в държането му имаше нещо привлекателно и едновременно властно, а необичайното му хладнокръвие го отличаваше още повече в това общество на полулуди. Минавайки от човек на човек, той се вглеждаше и вслушваше внимателно, и скоро започна да добива обща представа за хората, сред които се намираше. Както на всички други увеселителни места, и тук преобладаваха един тип хора — в разцвета на младостта, наглед много умни и здравомислещи, но в действителност без ония сили и качества, които гарантират успех. Малцина надхвърляха чувствително тридесетте, а имаше и доста непълнолетни. Те стояха облегнати на масите или тъпчеха на място, понякога пушеха прекалено бързо, друг път оставяха пурите сами да угаснат; някои говореха нормално, ала за други разговорът явно беше резултат от нервно напрежение, липсваше му духовитост и смисъл. Отварянето на всяка нова бутилка шампанско се посрещаше с явно одобрително оживление. Само двама бяха седнали — единият на стол в нишата на прозореца, клюмнал глава и пъхнал ръце дълбоко в джобовете на панталоните си, блед, видимо запотен, безмълвен, същинска развалина тялом и духом; другият седеше на кушетката до огнището и толкова рязко се различаваше от останалите, че просто биеше на очи. Навярно минаваше четиридесетте, но изглеждаше с цели десет години по-стар; Флоризел си помисли, че никога не е виждал човек, толкова противен по природа и така съсипан от болести и пагубни излишества. Беше само кожа и кости, частично парализиран и носеше толкова силни очила, че очите му изглеждаха през стъклата неимоверно увеличени и изкривени. Като се изключат принцът и председателят, единствен той в помещението се държеше хладнокръвно, като нормален човек.
Членовете на клуба не се отличаваха твърде със скромност. Едни се хвалеха с долните си постъпки, които ги принудили да търсят избавление в смъртта, а другите ги слушаха без укор. Всички като че мълчаливо се бяха наговорили да не се придържат към нравствени принципи и щом някой прекрачеше прага на клуба, вече се чувствуваше приютен в гроба. Вдигаха чаши в памет един на друг и на бележити самоубийци от миналото. Разменяха мисли за смъртта — едни заявяваха, че тя е чисто и просто мрак и край на всякакъв живот; други изказваха надежда, че още тая нощ ще литнат към звездите и ще се приобщят към великите мъртъвци.