Ю. Р.: Но вие лично, скромно казано, не станахте по-беден от тази катастрофална ситуация?
И. К.: Какво значение има това? Най-важното е да съм здрав.
Ю. Р.: Това е важна житейска мъдрост.
И. К.: Вие наистина не разбирате нещо. Цената, която се плаща. Ако имитираме Абрамович, това е друга тема. Питайте някой в България дали можем да работим. Питайте. Има разлика. Вижте, има природни и математически закони. Този процес трябва да се доведе докрай. Не можеш да застанеш на средата или накрая. Затова главното е да сме здрави. Освен това никой не може да каже, че сме купили нещо и после сме го унищожили или довели до фалит. Винаги може да се направи равносметка. Вижда се какво е било, какво се е случило и какъв е крайният резултат. И какво ни дава самочувствието да продължаваме напред? В момента, в който нашето мляко, нашето олио не се купуват, хората не се застраховат при нас, ние ще изчезнем от сцената. Обратното, разбира се, също е вярно. Знаете ли колко е трудно всеки ден да работиш, докато слушаш тези спекулации? Знаете ли колко е трудно?
Ю. Р.: Нали затова си имате вашите специалисти.
И. К.: Всички си имат специалисти. Но разликата е, че нашите имат най-голяма свобода на действие. Всъщност големите организации създават бюрокрацията. Без нея не могат да контролират работния процес. Ние разчитаме на две неща. На вродената честност и на свободата на мисълта.
Ю. Р.: Какво означава вродена честност?
И. К.: Най-важното нещо в България. Генетичният материал. Има много умни хора, които са генетично увредени. Тази анархия след промените, тя доведе до много големи изменения.
Ю. Р.: Ето че научих нещо ново.
И. К.: Казвам ви, занимавам се с въздушния транспорт, това са 38 % от пазара. Имайте предвид, че съм скачал с парашут. Да, много е странно. Дори и за мен. Или ние сме много добри, или пазарът е много лош. Ние сме добри, но не прекалено. Всичко е доста просто. Преди пет години започнахме с 14 руски самолета и 450 души. И тогава разбрахме, че или трябва да организираме българския пазар, или да го продадем. Организирахме пазара. Кооперирахме се с „Луфтханза“. Пазарът се преструктурира. Сега сме в преговори със „Стар-Алианс“.
Ю. Р.: Никой не подлага на съмнение вашите икономически успехи. Но вие можете ли да ми обясните защо има толкова много слухове и изказвания на хора, които ви обвиняват, че във времето на анархията, както го наричате вие, вашата делова дейност е била криминална, а в известна степен и днес е такава.
И. К.: Правите грешка. Бизнес поведението на нашите конкуренти беше анархистично. Знаете ли по какво се отличаваме от другите. По дисциплината. Защото ние сме били войници. Ние не можем по друг начин. Да ви кажа ли каква е единствената разлика между Варшавския договор и НАТО? В НАТО, като те пращат някъде, казват „Каквото и да стане, ще дойдем да те приберем“. Във Варшавския договор те пращат някъде, изискват от теб да станеш герой и да се прибереш сам. В най-лошия случай загиваш с чест и внимаваш родителите ти да могат да се гордеят с теб. Значи не е достатъчно само да останеш жив, трябва да бъдеш и герой. Или в спорта да си шампион. И в работата е така. Вземаш нещо и трябва да го вкараш в ред. Средно положение няма. Разликата между вас и нас е, че Западна Европа е истинско социалистическо общество. На първо място, Германия. Германия е по-добра социалистическа държава от Швеция, и то по една-единствена причина. При вас можеш да се занимаваш с двеста неща наведнъж и да напредваш. Това е голямата демокрация. В други страни няма как да го направиш. Вие сте построили социализма. Надявам се в близко бъдеще и България да стане истинска социалистическа държава. Това е моята мечта, да приемем по нещо от различни модели. Има няколко страни, които ако се обединят, ще бъдат един много хубав модел за България. Нашата мечта е да свържем морето при Варна с река Дунав и, ако е рекъл Господ, ще я осъществим. Това е целта ми. Човек трябва да е генетично увреден, за да се занимава с други глупости.
Ю. Р.: Вие сте и спортист, собственик сте на футболен клуб във Варна.
И. К.: Групировката няма футболен клуб. „Черно море Варна“ беше фалирал. И ние по неволя го взехме.