— Готово! — извика, той, сграбчи ръката ми и заговори много бързо. — Повече от готово. Елате у дома и ще видите.
— Наистина?
— Наистина! — извика той. — Невероятно. Елате да видите.
— И действува… два пъти?
— Повече, много повече! Вече се страхувам. Елате да видите лекарството. Само да вкусите. Да го опитате. Най-изумителното лекарство на света.
Той ме сграбчи за ръката и като хукна нагоре по хълма така, че трябваше да галопирам след него, продължи да вика. Край нас мина открит дилижанс и всички пътници обърнаха глави да ни изгледат. Беше един от онези типични за Фоукстън горещи, ясни дни: всеки цвят изглеждаше изключително ярък, всяко очертание — контрастно. Полъхваше ветрец, но като се имаше пред вид хода на Гибърн, и той не бе достатъчен, за да ме разхлади. Задъхано помолих за пощада.
— Бързо ли вървя? — извика Гибърн и позабави хода си, но на мен ми се стори, че само премина в бърз марш.
— Взимали ли сте от лекарството? — изпъшках аз.
— Не — отвърна той. — Най-много да съм глътнал капчица вода от колбата, от която изплакнах и последните остатъци от лекарството. Снощи взех малко. Но досега едва ли е останало нещо.
— И действува два пъти по-бързо? — попитах аз, обилно изпотен, когато наближихме дома му.
— Хиляди пъти, много хиляди пъти! — извика Гибърн и с драматичен жест бурно разтвори тежката гравирана дъбова врата в ранен английски стил.
— Ох! — простенах аз и поех след него.
— Нямам представа колко пъти ускорява — каза той и извади секретен ключ.
— А вие…
— То хвърля светлина върху психологията на нервната система и с един замах дава съвършено нов характер на теорията за зрителните усещания. Бог знае колко хиляди пъти! Всичко това ще проверим по-нататък… Нека най-напред опитаме самото лекарство.
— Да опитаме лекарството? — възкликнах аз, когато минавахме по тясната тераса.
— Ами да — отвърна Гибърн, като се обърна към мен вече в кабинета си. — Ето го! Ей в това малко зелено шишенце. Стига, разбира се, да не ви е страх…
По характер съм предпазлив човек и само на теория склонен към приключения. Наистина се страхувах. Но… на този свят има и честолюбие.
— Ами… — започнах да се пазаря. — Казвате, че вие сте го опитвали вече, нали?
— Да, опитах го — рече той. — И какво виждате, нищо ми няма. Не е дори неприятно и имам чувството…
Седнах.
— Дайте ми една доза — казах. — Ако ми стане нещо, поне ще си спестя подстригването, защото според мен то е едно от най-омразните задължения на цивилизования човек. Как се взима?
— С вода — отвърна Гибърн и ми подаде една гарафа. После се изправи до писалището и внимателно ме заразглежда: изпитвах чувството, че пред мен стои специалист от улица Харли. — Има малко особен вкус — добави той.
Махнах с ръка.
— Най-напред искам да ви предупредя, че щом го погълнете, незабавно трябва да затворите очи и след около минута внимателно да ги отворите. Зрението остава незасегнато. Зрителното усещане зависи от дължината на вибрациите, а не от броя на импулсите. Но ако точно в този момент очите ви са отворени, получава се тласък върху ретината, особено неприятно виене на свят. Ще останете със здраво затворени очи, нали?
— Добре — казах аз.
— И освен това не се помръдвайте. И не се дърпайте. В противен случай може ужасно да се нараните. Помнете, че ще се движите няколко хиляди пъти по-бързо, отколкото сега: сърце, бели дробове, мускули, мозък — всичко ще действува много по-бързо, без изобщо да съзнавате това. Няма да го усетите, повярвайте ми. Ще се чувствувате тъкмо както сега. Само че всичко около вас ще се движи като че ли много хиляди пъти по-бавно от преди. Ето затова всичко е тъй дяволски интересно.
— Господи! — възкликнах. — И според вас…
— Сега ще видите — рече той и взе една мензура. После хвърли поглед върху вещите на писалището. — Чаши — каза той, — вода. Всичко е тук. Първият път не трябва да се взима много.
Безценната течност звучно изклокочи от малкото флаконче.
— Не забравяйте каквото ви казах — повтори той и преля съдържанието на мензурата в една чаша, също както някой италиански барман налива уиски. — Останете в пълен покой и стиснете силно очи за около две минути. След това слушайте какво ще ви кажа.
Към дозата във всяка чаша той добави по два пръста вода.
— Освен това — продължи той — не оставяйте чашата на масата. Само облегнете ръка върху коляното. Ха така. А сега…