— Седнете — каза той и аз се тръшнах опърлен на тревата в края на Ливадите. На мястото, където седнах, все още има ивица трева, изгорена при моето сядане. Изведнъж забелязах, че целият застой като че се раздвижи, разложените трептения на оркестъра се сляха бурно в гръмка музика, разхождащите се стъпиха на земята и завървяха нормално, вестниците и знамената се развяха на вятъра, усмивките преминаха в думи, важният господин завърши намигането към дамите и самодоволно отмина, а всички насядали се раздвижиха и заговориха.
Всичко отново оживя и се задвижи заедно с нас или по-скоро ние престанахме да изпреварваме околния свят. Имахме чувството, че току-що сме слезли от бързия влак на някоя гара. За секунда-две нещата около нас сякаш се завъртяха, усетих, че ми се повдига, и с това всичко свърши. Кученцето, което бе увиснало за момент във въздуха, когато Гибърн го захвърли с всичка сила, сега падна със страшна скорост и проби чадъра на една дама.
Така дойде и нашето спасение. С изключение на един стар господин, седнал в един от инвалидните столове — той наистина се сепна, като ни видя, и после от време на време ни поглеждаше подозрително, а на края, струва ми се, каза нещо за нас на жената, която го съпровождаше — съмнявам се дали някой изобщо бе забелязал нашето внезапно появяване сред тълпата. Трябва да сме се появили съвсем неочаквано. Почти веднага престанахме да димим, въпреки че тревата под мен неприятно пареше. Вниманието на всички, включително и на оркестъра от Дружеството за забавления, който по този случай за първи път в своята история започна да свири фалшиво, бе привлечено от изумителния факт и още по-изумителната врява и писъци, причинени от този факт, че едно прилично и прекалено охранено паленце, което кротко си спяло от източната страна на оркестъра, изведнъж попаднало върху чадърчето на една дама от западната страна. Беше малко по-опърлено поради изключителната скорост, с която бе летяло във въздуха. И то в тези необикновени дни, когато всички се опитахме да бъдем колкото е възможно по-богати душевно, по-глупави и суеверни! Хората скочиха на крака и започнаха да се трупат един връз друг, няколко стола се прекатуриха, полицаите в градината се разтичаха. Не зная как свърши всичко това, бяхме много по-загрижени да се отървем от цялата бъркотия и час по-скоро да изчезнем от погледа на стария господин; кой го знае, може да предизвика някой разпит! Щом изстинахме и се поободрихме след замаяността и умственото объркване, ние станахме и заобикаляйки тълпата, поехме обратно по пътя под Метропол към дома на Гибърн. Но сред цялата тази суматоха до ушите ми съвсем ясно достигнаха думите на господина, чийто стол беше точно до дамата с пробития чадър — той сега отправяше съвсем неоснователни заплахи към един от обслужващите инвалидите с надпис на шапката „Надзирател“.
— Ако вие не сте хвърлили кучето — казваше той, — кой тогава, питам аз?
Внезапното възвръщане на движението и познатите звуци, както и естествената загриженост за самите нас (дрехите ни все още бяха застрашително горещи, а предната част на панталоните по бедрата на Гибърн беше добила бозавокафеникав цвят) ни попречиха да извършим най-подробни наблюдения на всички неща, които бих искал да видя. И наистина при завръщането си не успях да направя нито едно наблюдение с научна стойност. Пчелата, разбира се, бе отлетяла. Погледнах за велосипедиста, но той вече не се виждаше, тъй като бяхме стигнали до горния път на Сандгейт и трафикът го скриваше. Дилижансът обаче със своите вече оживени и раздвижени пасажери потракваше с бърз ход и почти бе стигнал до близката църква.
Забелязахме, че первазът на прозореца, откъдето бяхме излезли от къщата, бе леко опърлен и отпечатъците от стъпките ни по пясъка на пътеката бяха необикновено дълбоки.
Такова беше първото ми преживяване с „новия ускорител“. В действителност бяхме изминали цялото това разстояние, говорили и правили най-различни неща в продължение само на около секунда. Бяхме прекарали около половин час, докато оркестърът изсвири навярно само два такта. Но ефектът, който упражни върху нас всичко преживяно, се изрази в това, че целият свят бе спрял, за да можем по-добре да го огледаме. Като вземем пред вид всичко това и особено устрема на нашето излетяване от къщата, този експеримент би могъл да завърши с далеч по-неприятни последствия. Той несъмнено показваше, че Гибърн има още много да научи, преди препаратът му да бъде напълно годен за употреба, но неговата приложимост е извън всякакво съмнение.