Чудомир
Ново поколение
В квартирата на скромен провинциален художник влиза елегантен младеж с голф и чанта в ръка!
— Добър ден, господин Салкъмов, добър ден! Казвам се Мечкодерски. От професията съм, знаете… Мечкодерски, Тео — портретист, пейзажист, маринист и отчасти баталист. Вярвам да сте чели за мене в пресата. Минавам случайно през вашия град, та рекох да ви посетя. Професионална етика, знаете. Искам да видя какво работите и как живеете изобщо в глухата провинция. Да, аз следя вашите битови скици и рисунки, които от време на време печатате из вестниците, и много ми харесват. Много са хубави, отлични са, но у нас не се ценят. Не ги разбират. В чужбина е друго, там състояние бихте направили с тях. Аз съм скитал много навред из Европа и познавам пазарите. Скоро ще тръгна пак към Франция, Англия, Испания, та си изрязвам вашите скици и си правя колекция. Ще потрябват, знаете. Преди три години загазих в Ливерпул, ама една загазация — страшна работа, но не паднах духом. Дръж се, рекох, Тео! Горе главата! Ти, рекох, ако се не справиш с положението, никой не може да се справи. Седнах в хотела и за два дни извъргалях с акварел пет-шест джамии, три-четири ходжи и няколко шопи с кожуси. Малки картинки, знаете, с креда, слабо акварелирани и — фертиг!
Сложих ги в папката, тръгнах от локал на локал и за една вечер продадох половината. Тогава не знаех и да рисувам добре, а сега не се страхувам. Затова събирам вашите работи и закъсам ли някъде, ще ги прерисувам, ще им цапна отгоре малко акварел и готово. Ориенталски типове, знаете — кофти! Умират за тях баламите от ония страни. Сигурен пласмент и кой колкото даде.
— Браво, браво, много нещо сте нарисували! Богата колекция! И още не сте правили изложба? Чуден човек сте! Аз да имам толкова картини, ще обиколя цяла Европа. Парол д’оньор. И в Америка мога да ида даже. Чудесни са! Бижу просто, бижу! Я тази, я другата до нея. Ол райт! Тракийци с червени пояси и сиви абички — чудесно! Извинявам се, може да е нескромно, но за тази картина с многото фигури каква цена бихте поискали?
Триста лева ли? Хм… Просто смешна цена. Аз да съм на вас, ще я срежа натри и ще направя три картини от нея, по триста — деветстотин ще взема. Да, да, деветстотин, че и хиляда даже ще ми стоплят джеба като нищо. Няма значение, че била композиция. Практичност трябва и съобразителност. Материалната страна е важна. Ако съм на ваше място, грабвам всичко това и ако не в Европа, веднага ще устроя изложба в София. Хич няма да му мисля. Натоварвам ги и тръгвам. Аз ще ви бъда в услуга. Ще я подготвя. Предизвестия, афиши, покани, клишета, кратки съобщения… И интервю ще ви направя във вестниците, и работата ще тръгне като по вода. Дайте си ръката! Устен договор: тридесет на сто от продажбата само. Нищожно. Като на колега, знаете, като на приятел.
Ама такъв шум ще вдигна, такава реклама ще ви направя, че и вий ще се зачудите. Като ги сложим на паспарту, като ги стегнем в едни тънки рамчици — файн! Файн!
Гледам, повечето не сте ги и подписали даже. Че може ли така? Бива ли? Цялото име трябва да личи ясно и четливо. Ако имате телефон, и номера му сложете даже. Нищо не се знае, може да потрябва.
Страдал съм, много съм се мъчил, затова ги знам тези работи. Сега обаче — няма го майстора. Една година работа за пари, една година за чисто изкуство. Седна, надраскам един куфар джамийки, брезички, борчета, залези с акварел и гваш и тръгвам из провинцията. Обиколя всичките кантори, кабинети, банки, общински съвети, по-богати домове и ги продавам на свободни цени. Свършат ли се, сядам в хотела и правя копия по памет. Копирам, та дим се дига. За един месец сума пара̀ съм спечелил. Събера ли повече, отивам на море. Изтягам се на плажа и от време на време, като ми дойде настроение, рисувам си чисто изкуство. Така се живее в тия времена, иначе не може.
Тази есен правих изложба. Четохте ли? Фурор! Четиридесет работи продадох и големите художници щяха да се пукнат от яд. Ама организирана работа, здрава подготовка. Поканите лично ги поднесох и цяла седмица като кон тичах. На критиците пък покана — картинка, покана — картинка и нека им стиска да не пишат добри отзиви. И, разбира се, всички я посетиха. Един-единствен евреин, търговец на тютюн, не дойде.
„Добре — рекох си, — ти си евреин, ама аз съм по-голям.“
Като закрих изложбата, натоварих един хамалин с картини и хайде в кантората му.
— Добър ден — казвам, — добър ден! Как сте? Добре ли сте? Как са госпожата, децата? Аз — казвам — зная, че сте голям приятел на изкуството, но сте извънредно зает, та ви донесох лично няколко от най-добрите си морски пейзажи. Специално за вас ги запазих, знаете. Ето това — казвам, — това и това с отвесните скали. Специално за вас — казвам.