Като извият глас геновски моми да запеят песента им, път да имаш, гладен-жаден да си, ще се спреш да я слушаш. Сноп сред нива сам дядо Дамян е оставял със свирка да им приглаша. — Де сега у млади таквози сърце? — В Ново село ни моми, ни момци умеят песен да запеят. Лъжат се само едни други да мъдруват по седенките, че с кола имане на времето дядо Дамян села е заселил…
— Празни приказки… — въздъхна старецът и се изстъпи над рида, невям заслушан в безмълвието на нощта.
Ей перяст облак излека се поде с вис, подвоуми се нещо, па без да слуша дърдлива месечина повече, повлече се сред модрото вишене. Посрамена, бледа стъписа се всред небото върла присмехулка, закискаха се наокол звездите, а облака, без да се обърне дори, мълчаливо отнесе скришни й думи пряко земя и вода…