Елейн се изчерви и очите й се напълниха със сълзи. Огън да ги гори мятащите й се настроения! Само дето знаеше, че този път не можеше да припише вината на бременността си. Похвала от устата на Диелин звучеше като похвала от майка й — дадена не с неохота, а само когато смята, че е заслужена.
Утрото й беше натоварено, а трябваше да се оправя само с Кемлин, не с цял Андор. Госпожа Харфор съобщи, че шпионите в двореца, за които бе потвърдено, че донасят на Аримила или съюзниците й, са се кротнали и спотаили като мишлета, уплашени, че котката може да ги следи.
— Поне вече е безопасно да ги изгоня, милейди — добави с голямо задоволство Рийни. Не й харесваше в Кралския дворец да има шпиони. Щерката-наследница можеше да живее в двореца, но от гледна точка на Първата слугиня, дворецът си беше неин. — Всички. — Други шпиони не бяха пипани, за да не заподозре никой, че Рийни знае.
— Задържаш ги всички и продължаваш да ги наблюдаваш — каза Елейн. — Най-вероятно ще започнат да взимат пари от други, а ние вече знаем кои са. — На разкрит шпионин можеше да се попречи да научи онова, което не трябва, и също така да му подхвърлиш точно това, което искаш да научи. Това беше в сила и за очите и ушите на Аджите, които госпожа Харфор беше разкрила. Аджите нямаха право да я шпионират и ако тя понякога успяваше да им подаде лъжичка по лъжичка лъжливи сведения, вината за провала им щеше да си е тях на. Разбира се, не можеше да го прави много често — щяха да се досетят, че е разкрила агентите им — но можеше при необходимост.
— Както кажете, милейди. Светът се е променил, нали?
— Боя се, че да, госпожо Харфор.
Едрата жена кимна тъжно, но бързо се върна към деловите неща.
— Един от прозорците в Голямата зала тече, милейди. Щях сама да се оправя с такава дреболия, без да ви притеснявам, но става дума за счупено стъкло, което ни връща на… — На дългия списък от проблеми, чието решение Елейн трябваше да одобри, и всичките купища документи, които трябваше да подпише.
Господин Нори докладва с хрипливия си глас за товари със зърно, боб и други стоки и с известна изненада съобщи, че броят на пожарите не е намалял. През нощта бяха изгорели седемнадесет сгради. Беше сигурен, че с пленяването на Аримила това ще спре, и сега съжаляваше, че е сбъркал. Поднесе й смъртните присъди за Рис а’Баламан и Алдред Гомайсен, за да ги подпише и подпечата. Наемници, изменили на договора си, не можеха да очакват друго, освен ако новите им господари не победят. Евард Кордвин беше загинал на портата, иначе и той щеше да отиде на бесилото. Хафийн Бакувун беше изпратил петиция за награда за действията си при портата за Фармадинг, но това можеше лесно да се отхвърли. Присъствието на доманския наемник и хората му като нищо можеше да се е оказало решително до идването на Диелин, но те просто си бяха изкарали заплатата, нищо повече.
— За съжаление пленниците все още мълчат — каза Нори, докато прибираше в папката си отказаната молба, сякаш се опасяваше, че ако не я прибере бързо, ще остави впечатлението, че изобщо не я оттегля. — Имам предвид Мраколюбките Айез Седай, милейди. И другите двама. В смисъл — не признават нищо и са… жлъчни. Мелар е най-тежкият случай: все крещи какво щял да направи на жените, които го задържаха. — Дени беше приела заповедите й буквално — гвардейките жестоко бяха пребили Мелар, насинили го бяха от глава до пети. — Но и Айез Седай понякога стават доста… хм… ругателни. Боя се, че ще се наложи да ги подложим на разпит, ако искаме да научим нещо полезно от тях.
— Не ги наричайте Айез Седай — сопна се Елейн. — Чуеше ли „Айез Седай“, съчетано с „Мраколюбки“, присвиваше я коремът. — Тези жени са се лишили от всякакво право да бъдат наричани Айез Седай. — Лично им беше отнела пръстените с Великата змия и бе заповядала да ги стопят. Това не беше в правата на Егвийн и можеше да я накажат сурово, но не можа да се сдържи. — Помолете лейди Силвейз да използваме секретаря й. — Сред хората й нямаше разпитвачи, а според Авиенда един неопитен „разпитвач“ можеше да убие подложения на неуспешен разпит. Кога все пак щяха да позволят на Авиенда да я посети? Светлина, колко й липсваше. — Подозирам, че той не е такъв. — Поредната мълния блесна зад стъклата на малката дневна и стъклата се разтърсиха от последвалия гръм.