Самият трон стоеше върху бял мраморен подиум в другия край на залата, резбован, позлатен и с размери като за жена, ала все пак масивен. Краката му наподобяваха лъвски лапи. Белият лъв, изваян от лунни камъни сред поле от бляскави рубини на високия му гръб, се извисяваше над главата и на най-високата жена, седнала на трона. Диелин вече стоеше в подножието на стъпалата към подиума и наблюдаваше увлечената в разговор с Канйил и Каталин Силвейз, а Бранлет и Перивал слушаха съсредоточено. Перивал прокара пръсти през косата си и кимна. Дали Диелин се съмняваше и в Силвейз? Лир и Карайнд стояха встрани от останалите, при това — разделени един от друг. След като доскоро бяха съюзници срещу Елейн, явно не искаха тя да си помисли, че още са в съюз. Есанде се присъедини към слугите и слугините в ливреите на другите осем Дома, отрупани около маса с високи сребърни кани с вино и чай. Знак, че срещата е неформална. Всеки от тях щеше да е обслужван от свой слуга. При официална среща Елейн щеше да осигури всички слуги, а Великата зала щеше да е пълна с всички благородници от Кемлин и всички — от лагера под Кемлин.
— Елориен със сигурност ще е настроена провокативно — каза й Диелин може би за пети път, откакто чу за молбата им за безопасен конвой. Лицето й беше сдържано и спокойно, но й личеше, че е изнервена — ръцете й ненужно приглаждаха извезаните със златна нишка поли.
— Няма да й позволя да ме провокира — отвърна Елейн. — Нито на никой друг. Имам предвид теб, Конайл, и теб, Лир. — Конайл, облечен в извезано със злато синьо, се изчерви също толкова бързо като Хансел. Беше се въвлякъл в бой с един наемник, който според него се изказал непочтително за Елейн, и за малко не го беше убил. Добре, че онзи бе посегнал първи да извади меча си. Дори наемниците заслужаваха справедливост, а Андор не беше Тийр, където благородници можеха безнаказано да убиват простосмъртни. Е, поне преди Ранд да промени повечето им закони. Огън да го гори и него, той пък защо така подскачаше в ума й?
— На твоя страна съм, Елейн, а това значи, че винаги ще стоя на твоя страна — отвърна изискано Лир. Изглеждаше от глава до пети точно като самоуверен придворен в извезаната със сребро зелена коприна и със сребърния Крилат чук на Дома Барин на високата яка, но беше някак прекалено изискан. — Но ще си сдържам нервите, каквото и да каже Елориен. — По връзката забушува презрение. В усилието си да докаже колко е верен на Елейн Лир вече се беше сбил три пъти с наемници. За два дни. За да го постигне, сигурно нарочно си търсеше свади.
— Ако се опитва да ни ръчка, защо да си мълчим? — сърдито попита Каталин. Червената й рокля, извезана с широки златни ширити, не прилягаше на цвета на лицето й, особено когато пълничките й бузи се изчервяха от гняв. Беше вирнала брадичка. Сигурно носеше голямата емайлирана игла със Синия глиган на Хевин високо на яката си само за да държи брадичката й вирната, та да гледа всички изотгоре. — Никога не съм позволявала някой да ме ръчка и да се отърве безнаказано.
— Волът реагира на остена и прави това, което иска воловарят — рече сухо Диелин. — И ти като него ще направиш каквото поиска Елориен, ако реагираш на остена й. — Червените петна си останаха по бузите на Каталин, този път — несъмнено от смущение.
На прага се появи Рийни Харфор.
— Почитаеми дами — високо обяви тя и гласът й отекна в полупразната зала. — Благородни господа.
Точно това бе неформалната среща — когато не се знае колко дълбоки са различията между двете страни, които се срещат. Госпожа Харфор представи пристигналите лордове и лейди в строг ред по значимост, макар че между събралите се тук Домове нямаше голяма разлика. Люан Норвелин, с кораво лице и с по-побеляла коса, отколкото беше последния път, когато Елейн го беше видяла, в синьо палто без украса освен Сребърната сьомга на Норвелин на високата му яка. Арател Реншар, със сбръчкано лице и прошарена кафява коса, с червена рокля, отрупана пищно със злато и с голяма инкрустирана с рубини игла, изобразяваща трите Златни хрътки. Пеливар Целан, висок и мършав, с тъмна коса, дотолкова оредяла, че сякаш си беше обръснал челото като кайриенец, в извезано със сребро синьо палто с червени рози на яката, Розите на Целан. Емлин Каранд, пълничка, в сива коприна, с трите Златни стрели, виещи се по ръкавите и толкова нагъсто над гръдта й, че приличаха на издут колчан. Елориен Тремейн, не толкова пълна, колкото я помнеше Елейн, но все още чаровна в синята рокля на зелени ивици, извезана с бели елени със златни рога, Белия елен на Тремейн, по ръкавите. Абеле Пендар, със строгото му ъгловато лице под сивата коса, в тъмносиво и с трите Златни звезди на яката. Всички пристъпиха заедно във Великата зала, последвани от слугите си, но не в реда, както ги представиха. Елориен и Абеле крачеха с Люан, Пеливар и Емлин с Арател, две крачки разстояние имаше от едните до другите. Молеха за гаранции за сигурност като цяло, но не бяха цяло. Това правеше искането за капитулация като че ли по-малко вероятно. Дори открити врагове понякога можеха да действат в съгласие. Всички бяха мокри и едва ли щяха да са в най-доброто си настроение.