— Не е моя работа да правя преценки, Върховна лейди — отвърна навъсено Карийд. И завъртя глава да огледа околните дървета. — Аз служа на Империята и на Императрицата, дано да живее вечно.
— Както и всички ние, флаг-генерал. Но ви моля за личната ви преценка.
— Добър пълководец, Върховна лейди — отвърна той без колебание. — Храбър, но не прекалено. Няма да се изложи на сигурна смърт само за да покаже колко е храбър, поне според мен. И е… приспособим. Човек с много пластове. И ако ми простите, Върховна лейди, мъж, който е влюбен във вас. Забелязах как ви гледа.
Влюбен в нея? Може би. Смяташе, че и тя може би ще го обикне. За майка й говореха, че била обичала баща й. И човек с много пластове? Пред Матрим Каутон един лук щеше да прилича на ябълка! Почеса се по главата. Все още не беше свикнала с косата си.
— Първото нещо, което ще ми трябва, е бръснач.
— Може би ще е по-добре да изчакате до Ебу Дар, Върховна лейди.
— Не — отвърна тя. — Ако загина, ще загина като тази, която съм. Смъкнала съм булото.
— Както кажете, Ваше височество. — Усмихнат, той отдаде чест: Удари се с юмрук в сърцето толкова силно, че стоманата изкънтя в стомана. — Ако загинем, всички ще загинем като тези, които сме.
Глава 37
Принц на Гарваните
Стиснал ашандарей, Мат намръщено гледаше небето. Слънцето отдавна бе подминало зенита. Ако Ванин и ония от Смъртната стража не се върнеха скоро, вероятно щеше да се озове в битка със слънцето в очите на стрелците или още по-лошо — по здрач. Най-лошото беше, че над планините на изток се трупаха тъмни облаци. Вятърът духаше от север. Нямаше измъкване тоя път. Дъждът щеше да вкара язовеца в курника. Жилите на лъковете не вършеха добра работа в дъжд. Е, с малко късмет дъждът все пак беше на няколко часа разстояние, но не беше забелязвал досега късметът му да го е спасявал да не подгизне до кости при порой. Но не смееше да изчака до следващия ден. Онези типове, дето бяха тръгнали да убият Тюон, можеше отново да са надушили хората на Карийд, а тогава щеше да му се наложи да се опита да ги атакува или да им направи засада и да ги нападне, преди да успеят да хванат Карийд. По-добре беше да ги накара те да дойдат при него, на място, избрано от него. Не беше трудно да намери подходящото място, при сбирката карти на господин Роидел, от една страна, и Ванин и другите съгледвачи — от друга.
Алудра се суетеше около една от стегнатите с метални обръчи тръби за изстрелване; плитките й с мъниста скриваха лицето й, докато оглеждаше нещо при широката дървена основа. Мат съжаляваше, че не се беше съгласила да остане с товарните животни като Том и госпо-жа Анан. Дори Ноал се бе съгласил да остане, макар и само за да помогне на Джюйлин и Аматера да държат Олвер да не избяга, за да гледа битката. Адски нетърпелив беше хлапакът, а това можеше да го доведе до сигурна смърт. Нещата бяха достатъчно зле, докато само Харнан и другите трима покваряваха Олвер, но вече половината мъже в Бандата го учеха да борави с меча и камата и да се бие с ръце и крака, и явно му пълнеха главата с приказки за герои, ако се съдеше по държането му, по молбите му Мат да го вземе със себе си в набезите и други такива. Алудра беше не по-малко тежък случай. Всеки можеше да драсне ония нейни клечици и да запали горивото, щом вече е заредила тръбата, но тя настоя да го направи сама. Свирепа жена беше тая Алудра, и никак не бе доволна, че е на една и съща страна със сеанчанци, колкото и временно да беше това. Струваше й се нередно, че виждат изобретенията й, без да са откъм потърпевшата страна. Леилвин и Домон седяха на конете си и я държаха под око, колкото за да я защитят, толкова и за да не допуснат да направи нещо глупаво. Мат се молеше наум самата Лейлвин да не направи нещо глупаво. Откакто стана ясно, че с хората, с които щяха да се бият днес, има само един сеанчанец, тя беше решила, че няма нищо нередно да е тук, но по гневните погледи, които хвърляше от време на време към Мусенджи и другите от Смъртната стража, като че ли си мислеше, че има да им доказва нещо.
Трите Айез Седай, застанали една до друга на конете си, също мятаха мрачни погледи към сеанчанците, както и Блерик и Фен, които пък току погалваха с ръце дръжките на мечовете си, може би неволно. Джолайн и двамата й Стражници като че ли бяха единствените стъписани от това, че Шерайне пожела драговолно да си тръгне с Тюон — онова, което една Айез Седай изпитваше по какъвто и да било повод, обикновено се отнасяше и за Стражниците й — но споменът от окаиш-ването явно беше твърде пресен за Едесина и Теслин, за да се чувстват спокойно в присъствието на сеанчански войници. Бетамин и Сета стояха много чинно малко встрани от Сестрите. Светлокафявият кон на Бетамин я побутваше с муцуна по рамото и високата смугла жена току посягаше да го погали, след което дръпваше припряно ръката си, за да застане отново чинно. Все още нямаше да се намесят. Джолайн и Едесина го бяха заявили изрично, но явно държаха двете да са им пред очите, за да са сигурни. Двете сеанчанки явно се стараеха да гледат всичко друго, но не и сеанчанските войници. Колкото до това, за Бетамин и Сета, а също и за Лейлвин, Мусенджи и цялата им пасмина като че ли изобщо не съществуваха. Огън да го изгори, във въздуха наоколо имаше толкова напрежение, че почти усещаше отново онова въже около врата си.