Със смръщено от тревога лице, Дейн пое плаща и колана на Галад и запристъпва от крак на крак, сякаш не беше сигурен правилно ли постъпва. Какво пък, беше му дадена възможност, а вече бе твърде късно да промени решението си. Биар сложи облечената си в стомана десница на рамото на Галад и се наведе към ухото му.
— Обича да удря по ръцете и краката — тихо заговори той, като мяташе през рамо погледи към Валда. С този яд, с който го гледаше, сигурно имаше нещо между двамата. Вярно, че това въсене не се различаваше много от обичайната му физиономия. — Обича да пусне кръв на противника, докато той вече не може да се държи на крака и дори да вдигне меча си, преди да налети за последния удар. Освен това е бърз като усойница и най-често ще бие отляво, и очаква същото от теб.
Галад кимна. Много десничари смятаха този удар за по-лек, макар че според него това бе странна слабост за един майстор на меча. Гарет Брин и Хенре Хаслин го бяха карали да се упражнява в смяна на горната ръка на дръжката, така че нямаше да попадне в този капан. А и желанието на Валда да удължава боя беше странно. Той самият беше научен да приключва нещата колкото може по-бързо и чисто.
— Благодаря — отвърна Галад и хлътналите бузи на Биар се разкривиха в кисела гримаса.
Биар беше всичко друго, но не и приятен, а и като че ли не харесваше никого освен младия Борнхалд. От тримата неговото присъствие бе най-голямата изненада, но беше тук и това говореше в негова полза.
Застанал насред каменния двор с юмруци на кръста, Валда се завъртя в кръг и заповяда гръмко:
— Всички да се отдръпнат до стените!
По плочите зачаткаха копита — Чедата и конярите се подчиниха за заповедта. Асунава и Разпитвачите му обаче останаха на място и на лицето на Върховния инквизитор се изписа хладен гняв.
— Разчисти средата! — викна Валда. — Двамата с младия Дамодред ще се срещнем тук…
— Простете, милорд капитан-командир — намеси се с поклон Тром, — но тъй като сте участник в Делото, не може да бъдете Арбитър. Освен Върховния инквизитор, който по закон не може да се намесва, тук аз съм с най-старшия ранг след вас, тъй че с ваше позволение…
Валда го изгледа с гняв, а после се отдръпна, застана до Кашгар, скръсти ръце на гърдите си и запотропва нервно с крак: изгаряше от нетърпение нещата да почнат.
Галад въздъхна. Ако в този ден всичко се обърнеше срещу него, приятелят му щеше да си създаде враг в лицето на най-властния човек сред Чедата. Тром така или иначе рано или късно щеше да стигне дотам, но сега беше съвсем сигурно.
— Дръж ги под око — рече той на Борнхалд и кимна към Разпитвачите, струпани край портата. Подчинените на Асунава все още стояха в плътен кръг около него като телохранители, всички с ръце на дръжките на мечовете.
— Защо? Дори и Асунава не може вече да се намеси. Ще е против закона.
Галад едва се сдържа да не въздъхне отново. Младият Дейн бе служил като Чедо по-дълго от него, а и баща му беше служил през целия си живот, но явно знаеше за Чедата по-малко и от него — за Разпитвачите законът бе това, което те казваха, че е.
— Просто ги дръж под око.
Тром застана по средата на двора, вдигнал над главата си извадения меч, успоредно на земята, и за разлика от Валда, изрече думите точно както бяха написани:
— В името на Светлината, сбрали сме се да свидетелстваме в Съд под Светлината, свещено право на всякое Чедо на Светлината. Светлината свети над истината и тук Светлината ще освети правдата. Нека никой не проговаря освен оня, що има законно право, и всеки, що се опита да се намеси, да бъде посечен на място. Тук правосъдие ще се намери под Светлината от мъж, обрекъл живота си под Светлината, от силата на десницата му ще се намери, и от волята на Светлината. Противниците ще се срещнат без оръжие където аз сега стоя — продължи той и сведе меча настрани, — и ще говорят насаме, само за техните уши. Светлината дано им помогне да намерят слова да спрат това без кръвопролитие, а ако не го сторят, едно от Чедата трябва днес да умре, името му да бъде заличено от списъците ни и анатема да падне над паметта му. Да бъде, в името на Светлината.