— В подметките ти са влезли камъчета. Внимавай да не ми надраскаш паркета.
Хари крачеше забързано по „Грьонланслайре” към ресторант „Олимпен” и нощен клуб „Питал”. Не че му бяха любими, но се намираха най-близо. По главната улица в квартал „Грьонлан” имаше толкова рехаво движение, че Хари пресече на червено, докато си проверяваше мобилния телефон. Поколеба се дали да върне обаждането на Александра, но се отказа. Нямаше нерви да се занимава с нея. В списъка със скорошни обаждания видя, че вчера между шест и осем е набрал шест пъти Ракел. Полазиха го тръпки. „Връзката невъзможна” — пишеше. Понякога езикът на технологиите е безпощадно точен.
Стъпвайки на отсрещния тротоар, го прониза внезапна болка в гърдите. Сърцето му се разблъска лудешки, сякаш пружината, досега удържала туптенето му под контрол, изведнъж беше изпаднала. „Инфаркт” — помисли си и в този миг болката го отпусна. „Това не би бил най-лошият изход” — продължи да разсъждава той. Пробождане в гърдите. Свлича се на колене. Челото в асфалта. Край. Още няколко дни със същото темпо на пиене и сценарият ставаше съвсем реалистичен. Хари продължи да върви. Пак го споходи проблясък. Този път видя повече от сутринта, но картината изчезна подобно на сън след събуждане.
Пред вратата на „Олимпен” спря и надникна вътре. Заведението, със слава на една от най-пропадналите пиянски дупки в Осло само допреди няколко години, бе претърпяло основен ремонт — толкова цялостен, че Хари се поколеба дали изобщо да влезе. Огледа щателно новата клиентела. Смесица от хипстъри [1], изискано облечени двойки и млади родители, на които времето все не им стига, но пък разполагат с достатъчно пари в неделя да обядват в ресторант.
Хари бръкна предпазливо в джоба си. Напипа банкнотата от двеста крони, но и още нещо. Ключ. Не за квартирата му, а за апартамент, където съпруг бе убил жена си след битов скандал — случая, коментиран преди малко с Катрине. На улица „Борггата” в квартал „Тьойен”. Хари не беше съвсем сигурен кое го подтикна да поиска ключа от жилището, при положение че извършителят вече беше разкрит. Вероятно искаше да разгледа местопрестъплението на спокойствие. А едва ли някой щеше да му попречи, защото другият следовател по случая, Трюлс Бернтсен, нямаше да си мръдне пръста. Бернтсен се уреди с длъжност в Отдела за борба с насилието не по професионални заслуги. Намърда го неговият приятел от детинство, бивш главен секретар на полицията и настоящ министър на правосъдието Микаел Белман. Трюлс Бернтсен беше пълен некадърник и по негласно споразумение между него и Катрине Брат той странеше от следователската работа и се бе посветил предимно да прави кафе и да изпълнява някои елементарни канцеларски дейности. Като например да реди пасианси и да играе на „Тетрис”. Вкусът на кафето не се подобри, но в последно време Трюлс на няколко пъти успя да бие Хари на „Тетрис”. Двамата представляваха изключително окаяна гледка: седяха в дъното на офисното помещение, разделени от прогнила преграда на колелца, висока метър и половина.
Хари пак надникна в заведението. До семейство с малки деца, настанило се до прозореца, забеляза свободно сепаре. Момченцето на двойката го видя, засмя се и го посочи. Бащата, седнал с гръб към Хари, се обърна и Хари машинално отстъпи крачка назад, към мрака. Оттам видя отражението на бледото си, сбръчкано лице в стъклото. То се сливаше с лицето на момченцето. Навести го спомен. Лятна ваканция. Семейна вечеря в Румсдален. Малкият Хари се смее на дядо си. Родителите се споглеждат сконфузено. Дядото е пиян.
Хари пак попипа ключа в джоба си. „Борггата”. На пет-шест минути път оттук. Извади си телефона. Отвори регистъра със скорошни обаждания. Набра номер. Зачака, докато оглеждаше кокалчетата на свободната си дясна ръка. Болката вече отшумяваше. Явно не е замахнал с голяма сила, преди юмрукът му да се забие в стената. Едва ли и шамарът, отвъртян на Рингдал, е бил кой знае колко мощен. Но колко му е да разкървавиш деликатния нос на фен на Дейвид Грей…
— Кажи, Хари.
— Кажи, Хари? Само толкова ли?
— Вечерям.
— Добре, ще бъда кратък. Може ли след вечеря да се видим?
— Не.
— Погрешен отговор. Опитай пак.
— Да.
— Това вече е друго. На „Борггата” 5. Като пристигнеш, ми се обади да сляза да ти отворя.
Хари чу дълбоката въздишка на Столе Ауне, негов дългогодишен приятел и щатен консултант към Отдела за борба с насилието при разследването на убийства.
— Да разбирам ли, че този път не ме каниш в бар, където да платя сметката? Да не би да си трезвен?
1
Хипстър — представител на съвременна младежка субкултура. Хипстърите са почитатели на независимото кино и алтернативната музика и обикновено упражняват творчески професии. Противопоставят се на консуматорското общество и масовия вкус и подчертават принадлежността си с характерно облекло, аксесоари и вещи. — Бел. прев.