— Тя не е ли успяла да каже на мъжа си, преди той да я прободе?
— Казала му е, но по неговите думи той не й повярвал. А дори и да било вярно, й бил ядосан, задето била предала семейството.
— Виждаш ли? Човек, който винаги е жертвал всичко в името на семейството си, изживява подобно предателство още по-болезнено. Чувства се наранен, а когато сме много дълбоко наранени, всички сме способни на убийство.
— Всички ли?
Ауне примижа срещу библиотечния шкаф до фотографията на Манхатън.
— Имат художествена литература.
— Видях — кимна Хари. Ауне имаше теория, че убийците не четат; най-много да прелистят някоя документално или научно издание.
— Чувал ли си за Пол Матиуци?
— Да.
— Криминален психолог. Разделя убийците на осем основни категории. Двамата с теб не влизаме в първите седем, но в осмата има място за всички ни. Матиуци я нарича „травмирания убиец”. Превръщаме се в убийци в отговор на еднократно, но особено жестоко посегателство върху личността ни. Преживяваме това посегателство като смъртна обида. Тя ни прави безпомощни, безсилни и ако не отвърнем на удара, ще изгубим смисъла на съществуването си и достойнството си. Когато човек се почувства измамен, той преживява точно такива емоции.
— И все пак… всички?
— В категорията „травмиран убиец” чертите на характера не са така подробни разписани както при типажите в другите седем категории. Там — и само там — ще откриеш убийците, които четат Дикенс и Балзак. — Ауне си пое дълбоко дъх и подръпна ръкавите на туиденото си сако. — Какво всъщност те интересува, Хари?
— В смисъл?
— Не познавам човек, по-запознат от теб с психиката на убийците. Нищо от това, което ти разправям, не е ново за теб.
Хари сви рамене.
— Навярно имам нужда просто да чуя някой да го изрече на глас още веднъж, за да повярвам.
— В какво не можеш да повярваш още?
Хари почеса късата си, опърничаво щръкнала руса коса, вече прошарила се тук-там. Ракел казваше, че бил заприличал на таралеж в главата.
— Не знам.
— Навярно в теб говори егото, Хари.
— Откъде-накъде пък егото?
— Не е ли очевидно? Възложеният ти случай се е разплел от само себе си. И сега ти се иска да откриеш нещо, което да породи съмнение. Нещо, което да покаже, че Хари Хуле умее да прозира отвъд видимото за простосмъртните.
— Ами ако наистина е така? — Хари огледа угарката в ръката си. — Ако наистина съм роден с феноменален следователски нюх и съм развил инстинкти, които дори не мога да обясня?
— Шегуваш се, надявам се.
— И да, и не. Прочетох протоколите от разпитите. Отговорите на съпругът донякъде потвърждават версията за дълбоко разочарование, за душевна травмираност. После обаче прослушах записите. — Хари се втренчи в празното пространство.
— И?
— На тях ми звучеше повече изплашен, отколкото примирен. А самопризнанието е акт на примирение. Решиш ли да си признаеш вината, вече няма от какво да се страхуваш.
— Имаш. От наказанието.
— Наказанието вече си го е изтърпял. Унижението. Болката. Любимата му жена е издъхнала пред очите му. Затворът е изолация. Тишина. Рутина. Покой. Мисълта за предстоящото би трябвало да му донесе облекчение. Вероятно страхът му е породен от тревогите какво ще стане с дъщеря му.
— Освен това той ще гори в ада.
— Той вече гори.
Ауне въздъхна.
— Ще се потретя: каква е целта на нашата среща?
— Да се обадиш на Ракел и да я убедиш да се върне при мен.
Столе Ауне се ококори.
— Шегувам се — успокои го Хари. — Получавам сърцебиене. Панически атаки. Не, по-различно е. Сънувах… нещо. Наподобява смътно видение, което непрекъснато се завръща в съзнанието ми.
— Лесен въпрос. От алкохола е. Психологията не е наука, която стъпва само на сухи факти, но взаимовръзката между приема на упойващи вещества и появата на делириум е обстойно проучена. Откога си така?
— От два часа и половина — отговори Хари, след като си погледна часовника.
Столе Ауне се засмя глухо.
— И искаше да поговориш с мен, за да успокоиш съвестта си, че си потърсил медицинска помощ, и без угризения да подновиш самолечението, така ли?
— Не говоря за обичайните видения. Този път не са призраци.
— Защото призраците те навестяват нощем ли?
— Да. И не се крият. Виждам ги и ги разпознавам. Жертви, покойни колеги. Убийци. Но това, за което ти говоря, е различно.
— Опиши ми какво си спомняш.
Хари поклати глава.
— Принудително затворен човек. Приличаше на… — Хари се наведе напред и изгаси цигарата си в кървавата локва.