Слязоха от асансьора и поеха по коридор с червени стени — потвърждение, че са слезли на правилния етаж. Минаха покрай няколко кабинета и се насочиха към общото офис помещение.
— Ей, Хуле! — извика Скаре от една отворена врата. Най-сетне беше успял да стане старши инспектор и да се намърда в стария кабинет на Хари. — Дракона те търси.
— Кой? Жена ти ли? — попита Хари, без да забавя ход, за да не чуе навярно гневния и неуспешен опит на Скаре да отвърне на удара.
— Яко — изгрухтя Бернтсен. — Скаре е пълен тъпанар.
Хари не схвана дали с тази реплика Трюлс му протяга приятелска ръка и не отговори. Нямаше никакви намерения да завързва нови приятелства с неподходящи хора.
Без нито дума за довиждане Хари свърна вляво на кръстовището в коридора и влезе през отворената врата на началника на отдела. Вътре, надвесен над бюрото на Катрине Брат, гърбом стоеше мъж. Хари го позна веднага по лъсналото голо теме, обрамчено от венец черна и удивително гъста коса.
— Дано не преча. Търсила си ме?
Катрине Брат вдигна поглед, а главният секретар Гюнар Хаген се завъртя рязко, все едно са го хванали да върши нещо нередно. Двамата изгледаха безмълвно Хари.
— Какво има? — вдигна вежда Хари. — Вече сигурно сте чули, а?
Катрине и Гюнар Хаген се спогледаха. Хаген се прокашля.
— Значи, знаеш?
— Е, как? Нали аз я разпитах.
Умът на Хари заработи енергично и стигна до извода, че прокурорът, на когото се бе обадил непосредствено след разпита на Сара, за да обсъдят как по-бързо да освободят бащата от ареста, на свой ред вероятно е осведомил Катрине Брат. Но какво търсеше тук главният секретар на полицията?
— Посъветвах дъщерята да си доведе адвокат, но тя отказа. Преди началото на разпита й предложих да преосмисли. Не пожела. Имам го записано на лента. Не, не на лента, а на харддиск.
Никой от двамата не се усмихна и Хари схвана, че е възникнал проблем. Много сериозен проблем.
— Бащата ли…? Да не би да… си е посегнал?
— Не — отрече Катрине. — Не е бащата, Хари.
Умът на Хари несъзнателно запечатваше подробностите. Хаген предостави думата на Катрине — от двамата тя беше по-близка с Хари. А тя използва името му напълно излишно. Въздушна възглавница за притъпяване на удара. В последвалата тишина ноктестата лапа пак стегна гърдите му. И макар Хари да не вярваше особено в телепатията и в ясновидството, го обзе чувството, че през цялото време тази лапа и онези проблясъци са се опитвали да му подскажат именно онова, което сега предстоеше да чуе.
— Става дума за Ракел.
Шеста глава
Хари притаи дъх. Някъде му беше попаднало, че е възможно човек да задържи дъха си достатъчно дълго, за да умре. И тогава умира не от недостиг на кислород, а от натравяне с въглероден диоксид. Обичайно хората могат да задържат дъха си някъде между половин и една минута, но датски фридайвър — свободен гмуркач — успял да издържи, без да диша, цели двайсет и две, дори и отгоре.
Допреди няколко седмици Хари беше щастлив. Но щастието е като хероина. Вкусиш ли веднъж от него, разбереш ли веднъж, че щастието съществува, никога повече няма да се примириш с обикновения живот без щастие. Защото щастието се различава от удовлетворението. Щастието не е естественото състояние на нещата. Щастието е извънредно положение, наситено с трепет; секунди, минути, дни, които — ясно ти е — не продължават дълго. Носталгията се появява не след, а едновременно с щастието. Защото заедно с него идва болезненото проумяване, че вече нищо не е същото, и ти предварително тъгуваш по онова, което все още имаш; изтръпваш при мисълта за предстоящата абстиненция, за скръбта от загубата; проклинаш мига, когато си разбрал какво си способен да изпитваш.
Ракел обичаше да чете в леглото. Понякога му четеше на глас — ако нейното четиво му допадаше. Например разказите на Шел Аскилсен. Това му носеше щастие. Една вечер Ракел му прочете изречение и то се запечата дълбоко в паметта му. В разказа се говореше за младо момиче, прекарало целия си живот само с родителите си до морски фар. Там пристига жененият Крафт и тя се влюбва. Ето какво си казва наум: „Защо ти трябваше да идващ и да ме направиш толкова самотна?”. Катрине се прокашля, ала въпреки това гласът й пресекваше:
— Открили са Ракел, Хари.
Прииска му се да попита как така са открили човек, който никога не е изчезвал. Но за да говори, трябваше да диша. Хари си пое дъх.