— Олег — подхвана Хари и си даде сметка, че още от първата дума гласът му е задавен. Защото предстоеше да попари Олег с вряла вода, а младежът щеше да носи белезите от изгарянето, докато е жив. Хари го знаеше просто защото самият той носеше множество такива белези.
— Всичко наред ли е? — осведоми се Олег.
— Става дума за майка ти. — Хари млъкна само защото не беше в състояние да продължи.
— Да не сте се събрали? — попита обнадеждено младежът.
Хари затвори очи.
Новината, че двамата са се разделили по желание на Ракел, ядоса Олег. И понеже му спестиха причината за разрива, той стовари гнева си върху майка си, а не върху Хари. Хари не се смяташе за достатъчно грижовен баща, та да заслужава такава солидарност. Ни най-малко. След като влезе в живота на Олег, Хари се стараеше да не прекалява с намесата във възпитанието и да не се натрапва, когато момчето се чудеше на чие рамо да поплаче, защото на Олег не му трябваше баща заместител. А на Хари определено не му трябваше син. Но проблемът — ако човек го разглежда като проблем — беше, че Хари изпитваше силна симпатия към това сериозно, начумерено момче. А то му отвръщаше със същото. Ракел ги обвиняваше, че са еднакви. Навярно в думите й имаше доза истина. А малко по-нататък — в моменти, когато малкият беше капнал от умора или разсеян — се случваше от устата му да се изплъзне някое „тате” вместо онова „Хари”, за което се бяха договорили.
— Не — отвърна Хари. — Не сме се събрали. Олег, имам лоши новини.
Тишина. Хари се досещаше, че младежът е затаил дъх. Хари го поля с врялата вода:
— Съобщиха ми, че е мъртва.
Изминаха две секунди.
— Ще повториш ли? — помоли Олег.
Хари не знаеше дали ще намери сили, но опита. И успя.
— Как така мъртва? — попита Олег и в гласа му Хари вече долавяше металическо отчаяние.
— Тази сутрин я открили в къщата. Прилича на убийство.
— Прилича?
— Самият аз научих току-що. Криминалната полиция е на местопрестъплението. Тръгвам натам.
— Как…?
— Още не знам.
— Ама…
Олег спря дотук. Всъщност Хари не очакваше продължение на това всеобхватно „ама”. То просто изразяваше инстинктивно възражение, протест, продиктуван от чувство за самосъхранение, отричане на фактите. Ехо от неговото „ама…”, изречено двайсет и пет минути по-рано в кабинета на Катрине Брат. Хари чакаше, докато Олег се бореше със сълзите. На следващите му пет въпроса отговаряше все с неизменното „Не знам, Олег”.
Слушаше го как хлипа и си мислеше: докато той плаче, аз ще се държа.
Олег си изля мъката и сякаш пресъхна. Настъпи мълчание.
— Няма да си изключвам телефона. Разбера ли повече, веднага ще ти звънна — обеща Хари. — Можеш ли да хванеш…
— В един има полет през Тромсьо. — Тежкото, пресекливо дишане на Олег съскаше в микрофона.
— Обади ми се при първа възможност, чу ли?
— Да.
— Тате?
— Да?
— Не им давай да…
— Няма — увери го Хари. Сам не знаеше как така отгатна какво минава през ума на Олег. Мисълта не беше рационална, но въпреки това… се появи. Хари се прокашля. — Обещавам никой на местопрестъплението да не вижда от нея повече, отколкото е необходимо, за да си свърши работата. По-спокоен ли си?
— Да.
— Добре тогава.
Мълчание.
Хари търсеше утешителни думи, ала не намери нито една, която да не звучи безсмислено.
— Ще ти звънна — отрони само.
— Добре.
Затвориха.
Осма глава
Хари се изкачваше бавно по баира към черната къща от масивни дървени трупи, озарявана от мигащите сини светлини на полицейските автомобили, паркирани в двора. Оранжево-белите заградителни ленти започваха още от портата. Колеги, недоумяващи какво да му кажат, го гледаха втренчено, докато минаваше покрай тях. Хари имаше чувството, че върви под вода. Все едно витаеше из сън, но се надяваше скоро да се събуди. А навярно беше по-добре да не се събужда, защото сънят го потапяше в своеобразна безчувственост — странна липса на усещания и звуци. Съществуваха единствено размитата светлина и приглушеният звук от стъпките му. Сякаш му бяха инжектирали нещо.
Изкачи трите стъпала до отворената врата към дома, където доскоро бе живял с Ракел и Олег. Вътре пукаха полицейски радиостанции. Бьорн Холм издаваше кратки разпореждания на групата за оглед. Хари си пое пресекливо дъх и прекрачи прага. По навик избягваше местата, обозначени от криминалистите с бели знаменца.