„Разследване — помисли си. — Това е разследване. Сънувам, но аз умея да разследвам дори насън. Стига да се оставя на течението, няма да се събудя. А докато не съм буден, това не е истина.” И Хари се остави на течението. Не погледна към слънцето — към трупа, който — той знаеше — лежи на пода между кухненската част и дневната. Слънцето — дори да не беше Ракел — щеше да го заслепи. Видът на мъртво тяло влияе върху възприятията дори на закоравели следователи. Шокира ги — кога в по-висока, кога в по-ниска степен — и притъпява сетивността им, отнема им възприемчивостта към други, по-малко потресаващи детайли от обстановката: онези дребни подробности на едно местопрестъпление, които понякога ти казват нещо важно. Помагат ти да изградиш цялостна, логически издържана версия за събитията. Или, напротив, забелязваш предмет, който не се вписва в общата картина и затова боде окото с присъствието си. Хари плъзна поглед по стените. На закачалката под рафта за шапки висеше самотно червено палто. Там Ракел окачваше последно използваната връхна дреха — освен ако не реши още с влизането вкъщи, че при следващото излизане няма да я облече. Тогава я прибираше в гардероба при другите си палта и якета. С нечовешко усилие се въздържа да не грабне палтото и да го притисне към лицето си, за да вдъхне уханието й. Ухание на гора. Ракел използваше различни марки парфюми, но една основна нотка в ароматната композиция винаги беше уханието на смесена норвежка гора, огряна от слънчеви лъчи. Хари не виждаше червения копринен шал, който Ракел обикновено съчетаваше с това палто, но забеляза черни ботуши на скарата за обувки отдолу. Погледът на Хари продължи към дневната, ала и там не откри нищо ново. Обстановката беше съвсем същата както преди два месеца, петнайсет дни и двайсет часа, когато напусна тази къща. Нито една от картините не висеше накриво, мебелите си бяха на обичайните места, килимите — гладко изпънати. Погледът му се насочи към кухнята. Ето. В дървената поставка с форма на пирамида върху кухненския плот липсваше един нож. Погледът на Хари стесняваше периметъра около трупа. Усети нечия длан върху рамото си.
— Здрасти, Бьорн — поздрави Хари, без да се обръща и без да прекъсва поетапното запечатване на местопрестъплението.
— Хари… не знам какво да кажа.
— Кажи, че нямам право да бъда тук. Че съм пристрастен, не ръководя разследването и съгласно процедурата трябва да изчакам да ме извикат да я видя за разпознаване на тялото.
— Знаеш, че няма да го кажа.
— Ако ти не го направиш, ще се погрижи някой друг. — Хари забеляза кървави пръски в долната част на библиотечния шкаф: по гърба на събраните съчинения на Хамсун и на стара енциклопедия, която Олег обичаше да прелиства, докато Хари му обясняваше за настъпилите промени след отпечатването на справочника и причините за тях. — Предпочитам да го чуя от теб.
Чак сега Хари погледна Бьорн Холм. Очите на криминалния експерт бяха влажни и изпъкваха още повече от обикновено върху бледото му лице, обрамчено от яркочервени бакенбарди ала Елвис от седемдесетте, рехава брада по брадичката и каскет, заменил доскоро неизменната ямайска шапка.
— Ако настояваш, ще го кажа, Хари.
Погледът на Хари приближаваше към слънцето. Прескочи периферията на голяма кървава локва върху паркета. На Олег Хари каза, че са му „съобщили” за смъртта на Ракел. Сякаш, преди да види тялото с очите си, не можеше да повярва на новината. Хари се прокашля.
— Първо ми кажи какво имате.
— Нож — отвърна Бьорн. — Съдебният лекар е на път, но според мен става дума за три прободни рани. Не повече. Една в тила, точно под черепа. Това значи, че е починала…
— Бързо и безболезнено. Благодаря за загрижеността, Бьорн.
Криминалният експерт кимна. Хари съобрази, че Бьорн всъщност го е казал колкото заради Хари, толкова и за собствена утеха.
Погледът му се върна върху дървената поставка на кухненския плот. Хиперострите ножове „Тоджиро”, които купи от Хонконг, бяха в традиционния стил на ножовете „Сантоку”, с дръжка от дъб, но имаха и болстер [3] от бял рог на воден бивол. Ракел обожаваше тези ножове. Липсваше най-малкият от комплекта — универсален нож с около десет-петнайсетсантиметрово острие.
— Няма следи от сексуално посегателство — уточни Бьорн. — Дрехите й са непокътнати. Не е събличана.
Погледът на Хари стигна до слънцето.
3
Част от ножа между дръжката и острието, поставена с цел да предпазва пръстите на режещия. — Бел. прев.