Само да не се събуди.
Ракел лежеше свита на кълбо с гръб към него и с лице към кухнята. По-свита, отколкото когато спеше. По гърба й не се виждаха следи от пробождания, а дългата й черна коса закриваше тила. В главата му ожесточено се надвикваха гръмки гласове. Един крещеше, че Ракел е облечена с жилетката със зимни мотиви, която й донесе от командировка в Рейкявик. Втори — че това не е тя, изключено е да е тя. Трети — че ако се осланя на първоначалното предположение и на обстановката, Ракел е стояла с лице към убиеца, когато той я е намушкал, а той не е бил застанал между нея и вратата. Следователно Ракел изобщо не се е опитала да избяга. Ей сега ще стане, викаше четвърти глас. Ще стане, ще тръгне към теб с усмивка и ще ти посочи скрита камера.
Скрита камера.
Хари чу как някой се покашля тихо и се обърна.
Мъжът на вратата беше едър и набит, с глава, сякаш издялана от гранит, и черти, все едно теглени с линия. Изцяло плешив череп, права брадичка, права уста, прав нос и прави тесни очи под прави вежди. Дънки, сако и риза без вратовръзка. Сивите очи гледаха безизразно, но гласът и маниерното провлачване на думите — все едно му доставя удоволствие, все едно е чакал с нетърпение да ги изрече — издаваха онова, което очите скриваха:
— Съжалявам за загубата ти, Хуле, но съм длъжен да те помоля да напуснеш местопрестъплението.
Хари срещна поглед на Уле Винтер. Направи му впечатление, че шефът на КРИПОС си послужи с англицизъм, сякаш вече дори за изказването на съпричастност не съществуваше адекватен норвежки еквивалент. Винтер дори не си направи труда да направи по-продължителна пауза след формалното деклариране на съчувствие: толкова бързаше да изгони Хари. Хари мълчеше. Обърна се и пак погледна Ракел.
— Незабавно, Хуле.
— Мхм. Доколкото ми е известно, задачата на КРИПОС е да подпомага полицията в окръг Осло, а не да коман…
— И в момента КРИПОС подпомага полицията, като не допуска на местопрестъплението съпруга на жертвата. Или се дръж професионално и се оттегли, или ще накарам някой от униформените да ти помогне да излезеш.
Хари знаеше, че Уле Винтер с най-голямо удоволствие би наредил на двама полицаи да го изведат принудително под погледите на колеги, съседи и медийни чакали, завардили улицата долу, където хищно запечатваха с фотоапаратите си всичко, изпречило им се пред погледа. Уле Винтер, с две-три години по-възрастен от Хари, имаше двайсет и пет годишен стаж като следовател на убийства в националната структура КРИПОС, специализирана да подпомага местните полицейски поделения при тежки престъпления, например убийства. А понякога, поради превъзходството си по отношение на кадровия състав и професионалната компетентност, КРИПОС поемаше следствието изцяло в свои ръце. Хари предположи, че Гюнар Хаген лично се е обадил на КРИПОС и е настоял да оглавят разследването. Съвсем правилно решение, впрочем, защото съпругът на жертвата беше служител в Отдела за борба с насилието в Главното управление. Но го жегна, защото между двете структури, разследващи убийства в страната, открай време тлееше негласно съревнование. Друго обаче бе получило отдавна гласност: мнението на Уле Винтер, че Хари Хуле е силно прехвален и легендарният му статут се дължи по-скоро на зрелищния елемент в разкритите от него случаи, отколкото на професионалните му качества. От друга страна, Винтер се смяташе за недооценен, поне що се отнася до извън тясно професионалните кръгове, макар в КРИПОС да минаваше за безспорната звезда. Уле Винтер си го обясняваше с факта, че неговите успехи никога не попадаха на вестникарските страници както успехите на Хуле, защото сериозната полицейска работа рядко получава публичност — за разлика от непредсказуемите действия на алкохолизиран детектив, разкрил шепа убийства в пристъп на неочаквано просветление.
Хари напипа пакета „Кемъл”, пъхна цигара между устните си и извади запалка.
— Ще си вървя, Винтер.
Мина покрай него, спусна се по стъпалата и стъпи на чакъла. Там залитна. Възвърна си равновесието. Понечи да запали цигарата, но сълзите го заслепиха и не виждаше нито запалката, нито цигарата.
— Ето — чу гласа на Бьорн.
Премига енергично два-три пъти и засмука пламъка, поднесен от Бьорн към цигарата му. Дръпна силно. Задави се и дръпна пак.
— Благодаря. И теб ли те изхвърлиха?
— А, не. Работя еднакво добре и с КРИПОС, и с Главното управление.
— В този ред на мисли… не си ли в бащинство?
— Катрине се обади. В момента малкият сигурно седи в скута й на шефския стол и ръководи Отдела. — Кривата усмивка на Бьорн изчезна с бързината, с която се бе появила. — Извинявай, Хари. Не се чувам какви ги дрънкам.