Хари натисна копчето за изключване и го задържа, докато екранът угасна. После пусна телефона в джоба на панталона си. Погледна микрофона отпред на масата в тясната стая, сякаш извадена от комплект за кукли. Червената светлинка показваше, че записът е стартиран. Хари впери поглед в човека, седнал от отсрещната страна на масата.
— Започваме ли?
Сун-мин Ларшен кимна. Вместо да закачи якето си „Бърбъри” на стената до връхната дреха на Хари, той го метна връз облегалката на единствения свободен стол. Ларшен си прочисти гърлото и започна:
— 13 март, 15:50. Намираме се в зала за разпит номер три в Главното полицейско управление в Осло. Разпита ще води следовател Сун-мин Ларшен от състава на КРИПОС, а разпитваното лице е Хари Хуле…
Мъжът говореше с отчетливата, правилна дикция на актьор от стара радиопиеса. Докато изчиташе ЕГН-то на Хари и съобщаваше адреса му, Ларшен спря поглед върху Хари и нито веднъж не наведе очи към записките пред себе си. Навярно ги беше зазубрил, за да впечатли своя по-прочут — поне засега — колега. Или пък тактиката му за сплашване на разпитвания включваше демонстрация на интелектуално превъзходство, та разпитваният да се откаже от евентуалното си намерение да преиначава фактите или да увърта. Съществуваше, разбира се, и трета възможност: Сун-мин Ларшен просто да притежава услужлива памет.
— Понеже си полицай, предполагам, си наясно с правата си. Отказал си да доведеш адвокат.
— Заподозрян ли съм? — попита Хари и надникна през разтворените завеси в контролната зала. Главен инспектор Винтер седеше със скръстени ръце и следеше внимателно разговора.
— Разпитът е рутинен. Не си уличен в никакво престъпление — увери го Ларшен. Придържаше се стриктно към процедурата. Предупреди Хари, че разговорът ще бъде записан. — Ще ми разкажеш ли за отношенията си с покойната Ракел Фауке?
— Тя е… беше моя съпруга.
— Разделени ли сте?
— Не. Тоест, да. Тя е мъртва.
Сун-мин Ларшен вдигна поглед към Хари, сякаш се чудеше дали репликата е отправена като опит за провокация.
— Не сте разведени, така ли?
— Не успяхме да се разведем, но аз се изнесох.
— От разговори с други лица разбрах, че инициатор на раздялата е била Ракел. Каква беше причината за разрива помежду ви?
Искала е пак да се съберем.
— Разногласия. Може ли да преминем направо към момента, когато ме питаш имам ли алиби за часа на убийството?
— Разбирам, че темата е болезнена, но…
— Благодаря за уверенията какво разбираш, Ларшен. Предположението ти е съвсем точно. Темата наистина е болезнена, но причината за молбата ми е, че нямам време.
— Доколкото разбрах, временно си отстранен от служба.
— Така е. Но ме чакат други ангажименти — главно от високоградусово естество…
— И не търпят отлагане?
— Точно така.
— Тогава държа да изясним в какви отношения си бил с Ракел Фауке в седмиците преди убийството. В показанията си доведеният ти син Олег посочи, че така и не е получил задоволително обяснение — нито от теб, нито от майка си — защо двамата сте се разделили. Каквато и да е била причината обаче, Олег изтъкна обстоятелство, което според него често е ставало повод за изостряне на отношенията ви: докато си преподавал в Полицейската академия, си посвещавал голяма част от свободното си време на издирването на Свайн Фине, който наскоро излезе от затвора след излежана присъда.
— Като казах „молба”, имах предвид категорично настояване.
— Значи, отказваш да обясниш в какви отношения си бил с Ракел Фауке?
— Въздържал се да споделям подробности от личния си живот и ти предлагал да ти представя алибито си, та и двамата да спестим време. Така ти и Винтер ще вложите всичките си сили в залавянето на виновника. Навярно си спомняш от лекциите ми, че ако едно убийство не бъде разкрито в рамките на първите четиресет и осем часа след неговото извършване, спомените на свидетелите избледняват, а следите изстиват и вероятността извършителят да бъде заловен намалява наполовина. Да минем към нощта на убийството, а, Ларшен?
Следователят от КРИПОС се взираше в точка върху челото на Хари, докато ритмично почукваше с химикалка по масата. Хари долавяше нежеланието на Ларшен да погледне Винтер, за да се посъветва с него как да подходи оттук нататък: да притисне ли Хари, или да му позволи да наложи своето.
— Добре — кимна Ларшен. — Съгласен съм.
— Супер. Разказвай.
— Моля?
— Разкажи ми по кое време къде съм бил в нощта на убийството.