Хари прие безизразната физиономия на Ларшен за потвърждение.
— Нямам представа какво се е случило — призна Хари.
— Бьорн Холм спомена, че си открил отпечатъци от ботуши в двора ви.
— Така е. Възможно е просто някой да е объркал пътя. Случва се.
— Дали? По външната врата няма следи от взлом, а от „Съдебна медицина” установиха, че твоята… че жертвата е била убита на мястото, където е открита. Това навежда на мисълта, че тя е отключила на убиеца. Ракел Фауке би ли пуснала в дома си непознат?
— Забеляза ли решетките пред прозорците?
— Решетки от ковано желязо пред всички дванайсет прозореца, но не и пред четирите в избеното помещение — обобщи Ларшен, без изобщо да се замисля.
— Това не е параноя, а обяснима предпазливост, на която те е научил съвместният живот с известен детектив, залавящ убийци.
Ларсен записа.
— Да предположим, че е познавала убиеца. Според първоначалната възстановка двамата са стояли един срещу друг. Когато убиецът е намушкал жертвата два пъти с нож в корема, той се е намирал по-близо до кухнята, а жертвата — по-близо до входната врата.
Хари се задъха. В корема. Значи Ракел е изпитвала болки, преди да я прободат в тила — фаталния удар, сложил край и на живота, и на мъките й.
— Убиецът се е намирал съвсем близо до кухнята — своеобразна интимна зона във всеки дом. Това ме навежда на мисълта, че се е чувствал като у дома си. Ще се съгласиш ли с мен, Хуле?
— Възможно е. Или пък е заобиколил Ракел, за да издърпа от поставката ножа, който сега липсва.
— Откъде знаеш…
— Успях да хвърля един поглед на местопрестъплението, преди шефът ти да ме изхвърли.
Ларшен наклони леко глава и погледна Хари, все едно го измерваше.
— Разбирам. Така или иначе, заради близостта на убиеца до кухнята на преден план излиза още една версия: била е жена.
— Жена?
— Знам, рядко се случва, но току-що прочетох за жена, признала за онова убийство с нож на „Борггата”. Дъщерята на жертвата. Ти разбра ли?
— Да, май подочух нещо такова.
— Една жена би била по-малко мнителна към посещението на друга жена и би я пуснала в дома си, дори да не се познават добре, не мислиш ли? Не знам защо, но в моите представи е по-естествено една жена да влезе в кухнята на друга, отколкото същото да направи мъж. Добре де, може да звучи малко пресилено.
— Съгласен съм c теб — потвърди Хари, без да уточнява дали има предвид предположението на Ларшен, или самокритичната преценка накрая. Или просто е съгласен с всички негови разсъждения; същото си е помислил и той, докато е разглеждал местопрестъплението.
— Сещаш ли се за жени с евентуален мотив да наранят Ракел Фауке? — попита Ларшен. — Например, от ревност?
Хари поклати глава. Можеше, разбира се, да спомене Силие Гравсенг, но му се струваше излишно. Преди няколко години тя беше негова студентка в Полицейската академия и най-много от всички негови обожателки отговаряше на описанието „вманиачена преследвачка”. Една вечер нахълта в кабинета му и се опита да го прелъсти. Хари я отблъсна и за да му отмъсти, Силие го обвини в изнасилване. В показанията й обаче имаше толкова фрапантни противоречия, че адвокатът й Юхан Крун я убеди да оттегли оплакването и в крайна сметка Силие Гравсенг напусна Академията. След инцидента се беше отбила в дома на Ракел — не за да я нарани или за да я заплаши, а за да я помоли за извинение. Въпреки това вчера Хари си направи труда да провери Силие — навярно защото още помнеше омразата в погледа й, когато се почувства нежелана. Или защото липсата на улики подсказваше, че извършителят е запознат със спецификата на процесуално-следствените действия. Или защото държеше да изключи всички потенциални извършители, преди да произнесе окончателната присъда. И да наложи безапелационното наказание. Проверката приключи бързо и показа, че в нощта срещу неделя Силие Гравсенг, в момента охранителна в Тромсьо, е била на смяна — на 170 мили от Осло.
— Да се върнем на ножа — поде Ларшен, след като не получи отговор. — В поставката в кухнята е имало комплект японски ножове. Големината и формата на липсващия съвпада с размера и дълбочината на прободните рани. Ако предположим, че е използван именно той, значи убийството е по-скоро спонтанен акт, отколкото старателно планирано. Съгласен?
— Това е едното възможно обяснение. Другото е, че убиецът предварително е знаел за съществуването на поставката с ножове. Има и трето: убиецът е използвал собствен нож, който е внесъл в къщата, и за да ви обърка, е взел подобен нож от местопрестъплението.
Ларшен пак записа. Хари си погледна часовника и се прокашля.