Най-хубавият беше от остров Ява. Дълъг, тънък и асиметричен, вълнообразният клин напомняше гънеща се змия. Истинска красавица, жена. Може да не беше най-практичният, но притежаваше хипнотизиращото въздействие едновременно на змията и на красивата жена. Караше хората да изпълняват заповедите му безропотно. Най-ефективното смъртоносно оръжие в колекцията му беше ножът рампури — любимецът на индийската мафия. Той излъчва студ, все едно е изсечен от лед, и запленява с грозотата си. Докато керамбитът — малък индонезийски нож със сърповидно острие, наподобяващо нокът на тигрова лапа — съчетава ефективност с красота. Но в неговата красота има и нещо твърде вулгарно подобно на красотата на проститутка с прекалено тежък грим, твърде впита рокля и просташки разголено деколте. Свайн Фине не харесваше такива ножове. Предпочиташе моделите с невинно, целомъдрено излъчване. Ако са и семпли — още по-добре. На тези характеристики отговаряше неговият фаворит в колекцията — финският нож пуко. Дръжката беше изработена от кафяво орехово дърво, гард липсваше, острието — късо, с канал, силно извито. Купи ножа в Турку и само два дни по-късно си послужи с него, за да обясни положението на закръглена осемнайсетгодишна девойка в бензиностанция „Несте” в околностите на Хелзинки. Тогава започна да заеква — както винаги, когато го обземеше сексуална възбуда. Това не беше признак, че губи контрол, а по-скоро за точно обратното. Случваше се заради бурния прилив на допамин и потвърждаваше, че дори след седемдесет и седем години на този свят либидото му не е спаднало и на йота. Справи се точно за две минути и половина. Влезе, притисна я към плота, разпори й панталона, опраши я, извади личната й карта, запомни името и адреса й и се омете. И всичко това в рамките на две минути и половина. Колко секунди му отне самото опрашване? Половият акт при шимпанзетата трае средно осем секунди. Осем секунди, през които двете маймуни са неспособни да се отбраняват в свят на заобикалящи ги застрашителни хищници. Горилите — изложени на по-малко естествени врагове — имат възможността да удължат удоволствието до една минута. Но високодисциплиниран мъж във вражеска обстановка е длъжен да пожертва удоволствието си в името на по-висша цел: размножаването. Така, както един банков обир никога не бива да продължава повече от четири минути, едно опрашване на обществено място не бива да надхвърля две минути и половина. Еволюцията щеше да докаже колко е прав. Беше само въпрос на време.
Но сега, тук, се намираха в безопасна обстановка. Пък и опрашване изобщо нямаше да се състои. Не че не му се искаше. Желание определено не липсваше. Но сега предстоеше да я прободе с нож. Нямаше никакъв смисъл да се опитва да осемени жена, щом актът няма да се увенчае с поколение. И високодисциплинираният мъж пазеше скъпоценното си семе.
— Имам пълното право да те наричам „любов моя”, щом сме сгодени — прошепна Свайн Фине.
Тя се взираше в него с очи, почернели от шок. Бяха толкова черни, сякаш вече угаснали. Сякаш в тях вече не бе останала нито искрица светлина.
— Да, с теб сме сгодени — засмя се тихо той и притисна месестите си устни към нейните. После машинално избърса устните й с ръкава на фланелената си риза, та да не останат следи от слюнка. — И сега аз ще изпълня обета си… — Той плъзна ръка между гърдите й надолу към корема.
Трета глава
Хари се събуди. Знаеше, че след малко ще си спомни какво се е случило; тези няколко благословени секунди в неведение ще са всичко, което му се отпуска, преди реалността да се стовари върху него със силата на юмрук. Отвори очи и мигом съжали. През прашния зацапан прозорец проникваше дневна светлина, озаряваше празната малка стая и продължаваше безпрепятствено към центъра на болката зад очите му. Пак потърси убежище в мрака под клепачите си и се сети какво сънува. Ракел, разбира се. Този епизод му се беше присънвал безброй пъти: утро преди толкова много години, малко след като се запознаха. Тя лежеше, отпуснала глава върху гърдите му. Той я попита да не би да проверява дали са верни слуховете, че Хари няма сърце. Ракел избухна в смях. Обожаваше този смях. Беше готов на всякакви идиотщини само и само да го подмами да излезе от устните й. Тя повдигна глава, погледна го с топлите си кафяви очи, наследени от майка й, австрийка по произход, и отвърна, че слуховете са верни, но тя е готова да му даде половината от своето сърце. И го направи. А нейното сърце беше толкова голямо. Изпомпи кръв по цялото му тяло, разтопи го, размекна го. Навярно неслучайно думата „нежен” е някак близка на „женен”. Превърна го в любящ съпруг и в баща на Олег — вглъбеното, сериозно момче, което Хари постепенно обикна като собствен син. Хари беше щастлив. И това го изплаши до смърт. Беше блажено несведущ какво му предстои, но и злочесто просветен, че ще се случи нещо; не му е писано да задържи цялото това щастие.