— Не ме е питал за такова нещо и аз предпочетох да предоставя на теб решението дали да кажеш на разследващите за фотокапана и да прецениш дали е от съществено значение за делото.
— Мхм. Това ли е истинската причина да ме скатаеш?
— Щом не си го споменал пред КРИПОС, значи наистина не го смяташ за съществено.
— Премълчал си за фотокапана, защото си се досетил, че възнамерявам да погна Фине и не искам нито КРИПОС, нито който и да било друг да ми се бърка.
— Това не го чух. И да го бях чул, едва ли щях да разбера за какво говориш.
— Благодаря, Бьорн. Още нещо: какво знаеш за Руар Бор?
— За Бор? Само, че е шеф на Ракел в… как му беше името?
— Националния институт за човешките права.
— Да. Бор е съобщил в полицията, че са разтревожени, след като Ракел не отишла на работа.
— Мхм.
Вратата се отвори и Хари погледна нататък. И мигновено забрави какви допълнителни въпроси възнамеряваше да зададе на Бьорн. Тя е била: жената, която стоеше гърбом и разговаряше с Бор. Влезе, спря и се огледа предпазливо. Не се беше променила особено. Високите скули, гарвановочерните, плътни вежди над почти по детски големите зелени очи; меденокестенявата коса, сочните устни на възширочката уста.
Погледът й най-сетне откри Хари и мигом просия.
— Кая! — възкликна в същия миг Гюнар Хаген. — Ела да седнеш при нас.
И издърпа стол за нея.
Жената до вратата се усмихна на Хаген и му даде знак, че първо иска да се отбие при Хари.
Кожата на ръката й беше мека — точно каквато я помнеше.
— Моите съболезнования, Хари. Много съжалявам.
И гласът й бе запазил мекотата си.
— Благодаря. Това са Олег и приятелката му Хелга. С Кая Сулнес бяхме колеги.
Ръкуваха се.
— Значи си се прибрала? — попита Хари.
— Засега съм тук.
— Мхм.
Той се чудеше какво да каже. Нищо не му хрумваше.
Тя постави леката си като перце ръка върху неговата.
— Обърни внимание на близките си, а аз ще отида при Гюнар и другите.
Хари кимна и проследи с поглед как дългокраката Кая грациозно се промъква между столовете към срещуположния край на масата.
Олег се наведе към него:
— Коя е тя? Освен колежка, имам предвид.
— Дълга история.
— Досетих се. Каква е съкратената версия?
Хари отпи от кафето.
— Преди години я зарязах, за да бъда с майка ти.
В три часа в заведението останаха четирима души. Йойстайн стана, за довиждане цитира неточно парче на Боб Дилън и си тръгна.
Единият от другите трима се премести до Хари.
— Днес няма ли да ходиш на работа? — поинтересува се Кая.
— Нито днес, нито утре. Временно съм отстранен. А ти?
— В момента съм дежурна на повикване. Тоест, от Червения кръст ми плащат заплата, но точно сега стоя вкъщи и чакам някъде по света да избухне въоръжен конфликт.
— А това неминуемо ще се случи?
— Да. В този смисъл е горе-долу същото като да работиш в Отдела за борба с насилието. Докато скучаеш на работа, донякъде се надяваш да се случи нещо ужасно.
— Мхм. От Отдела за борба с насилието в Червения кръст, значи. Голям професионален скок.
— И да, и не. Сега съм експерт по сигурността. Последната ми мисия продължи две години — в Афганистан.
— А преди това?
— Пак две години. Пак в Афганистан. — Кая се усмихна и показа малките си остри зъби — единствения дребен недостатък върху иначе перфектното й лице, който обаче му придаваше допълнителен чар.
— Какво му е толкова хубавото на Афганистан?
Тя сви рамене.
— В началото ми харесваше, че в сравнение с проблемите там моите собствени, лични проблеми започват да ми изглеждат незначителни. Освен това се чувствах полезна. После човек започва да се сближава с новите си познати и с колегите си.
— Сред тях е бил и Руар Бор, нали?
— Да. Той ли ти каза, че е бил в Афганистан?
— Не, но походката му го издава. Върви като войник, нащрек да не налети на мина. В специалните сили ли е бил?
Кая го изгледа замислено. Зениците в зелените ириси се бяха уголемили. В „Скрьодер” определено не разхищаваха електроенергия.
— Класифицирана информация? — предположи Хари. Кая пак сви рамене.
— Бор беше подполковник в Норвежкия антитерористичен отряд. Изпратиха го в Кабул със списък на издирвани талибански терористи, които Международните сили за поддържане на сигурността искаха да заловят.
— Мхм. Паркетен генерал или лично е стрелял по джихадисти?
— Присъствала съм заедно с него на заседания по сигурността в норвежкото посолство, но така и не научих подробности. Знам само, че Руар и сестра му са били известни състезатели по спортна стрелба.