— Ти не знаеш — повтори Кей — каква е Одри.
— Това е нелепо! — възкликна лейди Тресилиън. Тя се намести на възглавниците и огледа ядосана стаята. — Нечувана нелепост! Невил трябва да е полудял!
— Идеята е доста глупава — съгласи се Мери Олдин.
Лейди Тресилиън имаше забележителен профил с тънък орлов нос, а очите й, когато поискаше, можеха да гледат смразяващо. Нейните седемдесет години и разклатеното й здраве никак не бяха повлияли върху пъргавия й ум. Вярно, че преживяваше все по-дълги периоди, когато се оттегляше от живота и вълненията и предпочиташе да лежи с полузатворени очи, но от тези състояния на полукома излизаше с още по-изострени възприятия и по-хаплив език. Подпирана от възглавници в голямото легло, разположено в единия ъгъл на стаята, тя се държеше като кралицата на Франция. Мери Олдин бе нейна далечна братовчедка, която живееше тук и се грижеше за нея. Двете жени се разбираха чудесно. Мери бе трийсет и шест годишна. Имаше от онези гладки, инфантилни лица, върху които годините почти не оставяха следи. Можеше да бъде както на трийсет, така и на четирийсет и пет. Имаше хубава фигура, добри обноски, косите й бяха тъмни с бял кичур, който й придаваше индивидуалност. По това време това бе модно, но кичурът на Мери бе естествен и тя го имаше още от детските си години.
Погледна замислено писмото на Невил Стрейндж, което й бе подала лейди Тресилиън.
— Да. Звучи доста глупаво — повтори тя.
— Не можеш да ме убедиш — каза лейди Тресилиън, — че това е идея на Невил! Някой го е подучил. Вероятно новата му жена.
— Кей? Мислиш, че идеята е на Кей?
— Напълно възможно. Каквато е вулгарна. Когато един мъж и една жена смятат за редно да занимават обществото с проблемите си и са решили да се разведат, то поне могат да се разделят почтено. Според мен хрумването двете жени — бившата и новата — да станат приятелки е възмутително. В днешно време никой не поддържа ниво!
— Струва ми се, че това е модерно — каза Мери.
— Няма да го допусна в моя дом — заяви лейди Тресилиън. — Смятах, че направих достатъчно, като приех онази особа с червените нокти на краката.
— Тя е съпруга на Невил.
— Именно. Затова реших, че Матю би го желал. Той бе привързан към момчето и винаги е искал то да се чувства в тази къща като в свой дом. Моят отказ да приема жена му би означавал да се противопоставя на волята му, затова отстъпих и я поканих. Но не ми харесва. Изобщо не подхожда на Невил. Ни потекло, ни корени!
— Тя е от доста добро семейство — отвърна Мери помирително.
— Произходът й е лош — настоя лейди Тресилиън. — Баща й, както знаеш, трябваше да напусне всички клубове след онази история с картите. За щастие почина наскоро след това. А майка й бе всеизвестна на Ривиерата. Какво възпитание за едно момиче! Нищо, освен хотелски живот. Тя срещна Невил на тенискортовете, оплете го и не миряса, докато не го накара да напусне жена си, която обичаше силно, и да замине с нея! Вината е изцяло нейна!
Мери се усмихна. Лейди Тресилиън бе старомодна и смяташе, че в такива случаи жените са виновни, а мъжете не носят никаква вина.
— За да бъдем по-точни, трябва да признаем, че Невил е също толкова виновен — отбеляза Мери.
— И Невил има голяма вина — съгласи се лейди Тресилиън. — Той имаше очарователна, безкрайно предана жена — може би прекалено предана. И ако онова момиче не бе толкова упорито, убедена съм, той щеше да се вразуми. Но то бе решило да се омъжи за него! Да, изцяло съм на страната на Одри. Много я обичам.
— Беше много тежко — въздъхна Мери.
— Да, наистина. Човек не знае как да се държи в такава сложна ситуация. Матю обичаше Одри, аз също. Пък и не може да се отрече, че тя бе добра съпруга на Невил, въпреки че за съжаление не можеше активно да участва в неговите забавления. Никога не е била спортистка. Цялата история бе много мъчителна. Когато бях момиче, такива работи просто не се случваха. Не, ще и дума, мъжете имаха своите приключения, но бе недопустимо да разтрогват брака си.
— А сега е допустимо — заяви категорично Мери.
— Именно. Ти разсъждаваш толкова трезво, мила. Няма смисъл да си спомняме отминалите дни. Такива неща се случват и момичета като Кей Мортимър отнемат съпрузите на други жени, ала никой не мисли нищо лошо за тях!
— С изключение на хора като теб, Камила!
— За мен не става дума. Това същество Кей изобщо не се притеснява дали я приемам или не. Прекалено е заета с това, как да прекарва добре времето си. Невил може да я доведе със себе си и аз съм готова да приема дори приятелите й, въпреки че нямам високо мнение за онзи превзет младеж, който винаги се навърта около нея. Как му беше името?