— На лов ли ще ходиш, или ще ловиш риба?
— Първо да стигна у дома. Освен това искам да поплавам към Солткрийк.
— Зная го. Привлекателно местенце. Хотелът там е доста приличен и старомоден.
— Да, хотел „Балморъл Корт“. Може да отседна там, а може и да се настаня у едни приятели, които имат там къща.
— Това е добре.
— Да, да. Солткрийк е приятно, тихо местенце. Никой не те притеснява.
— Разбирам — каза Дрейк. — От онези местенца, където никога нищо не се случва.
— Наистина е изключително неприятно — изрече старият господин Тревъс. — От двайсет и пет години отсядам винаги в хотел „Марин“ в Лийхед, а сега няма да повярвате — всичко е съборено. За да се разшири изгледът или някаква подобна глупост. Защо не оставят на мира крайбрежието? Лийхед винаги е имал своя чар. Варварство, чисто варварство!
Руфъс Лорд каза утешително:
— Все пак предполагам, че има и други места, където ще можете да отседнете?
— Наистина вече не ми се ходи в Лийхед. Госпожа Макейв в хотел „Марин“ изпълняваше всички мои желания. Всяка година получавах същите стаи, а и обслужването бе винаги на ниво. Кухнята също беше отлична, наистина отлична.
— Защо не опитате в Солткрийк? Там има един доста добър старомоден хотел. „Балморъл Корт“. Ще ви кажа и кои са собствениците. Семейство Роджърс. Тя беше готвачка у стария лорд Маунтхед, той даваше най-добрите обеди в Лондон. Омъжи се за иконома и сега двамата държат този хотел. Струва ми се, че точно това търсите. Тишина, никакви джазови изпълнения, първокласна кухня и отлично обслужване.
— Идеята е добра, разбира се. Има ли покрита тераса?
— Да, има остъклена веранда и под нея тераса. Ако искате, можете да се печете или да стоите на сянка. Стига да желаете, мога да ви запозная и с някои от съседите. Например със старата лейди Тресилиън. Тя живее почти на прага им. Къщата й е чудесна, а тя самата е възхитителна жена, въпреки че е почти инвалид.
— Вдовицата на съдията ли имате предвид?
— Точно така.
— Познавах Матю Тресилиън и ми се струва, че съм я виждал. Очарователна жена, въпреки че оттогава изтече доста време. Солткрийк е близо до Сайнт Лу, нали? Имам няколко приятели от този край. Знаете ли, че наистина Солткрийк ми се струва подходящо място? Ще напиша писмо и ще помоля за някои подробности. Искам да замина в средата на август и да остана там до средата на септември. Надявам се, че има и гараж за колата. А шофьорът ми?
— О, да. Всичко е съвсем съвременно.
— Защото, както знаете, трябва да внимавам с катеренето по планините. Принуден съм да избирам стаи на партера, въпреки че сигурно има асансьор.
— О, да, има всичко.
— Изглежда — каза господин Тревъс, — това ще бъде добро решение на моя проблем. Пък и ще се радвам да възобновя познанството си с лейди Тресилиън.
Кей Стрейндж, облечена в шорти и светложълта фланелка, наблюдаваше играта на тенисистите, облегната на оградата. Играеше се полуфиналът на турнира „Сайнт Лу“ — мъже, и Невил мереше сили с младия Мерик, една изгряваща звезда в тениса. Не можеше да се отрече брилянтният му стил, някои от сервисите му бяха неотразими, но понякога той губеше самообладание и по-възрастният играч печелеше благодарение на опита и мощната си игра на корта.
Резултатът в последния сет бе три равни.
Като се примъкна на едно от местата до Кей, Тед Латимър иронично отбеляза:
— Преданата съпруга наблюдава как съпругът й препуска към победата!
Кей трепна.
— Как ме изплаши само! Не знаех, че си тук.
— Аз съм винаги наблизо. Време е да разбереш това.
Той бе на двайсет и пет години и изглеждаше изключително добре, въпреки че старите полковници с презрение казваха за него: „Прилича на италианец!“
Имаше тъмна кожа с чудесен морски загар и танцуваше прекрасно.
Тъмните му очи можеха да бъдат много изразителни, гласа си владееше с професионализма на актьор. Кей го познаваше от петнайсетгодишна. Заедно бяха ходили на плажа на Хуан льо Пи, заедно бяха танцували и играли тенис. Бяха не само приятели, но и съюзници.
Бил върна топката.
Младият Мерик биеше сервис от левия ъгъл на корта. Невил върна топката с превъзходен удар към външния ъгъл.
— Невил има добър бекхенд — каза Тед. — По-добър от форхенда. Мерик има проблеми с бекхенда и Невил го знае. Залага изцяло на това.
Геймът свърши. „Четири на три. Води Стрейндж.“ Следващият гейм Невил подаваше сервисите. Младият Мерик биеше като луд. „Пет на три.“