— Това стига човек да се чувства объркан — съгласи се госпожа Спайсър.
— Две госпожи Стрейндж в къщата. Мисля, че това не е благоприлично.
А в трапезарията продължаваше да тегне онази тишина, за която говореше Хърстъл.
Мери Олдин си наложи да се обърне към Кей и да каже:
— Поканих вашия приятел господин Латимър утре на вечеря!
— О, чудесно — възкликна тя.
— Латимър? Тук ли е Латимър? — попита Невил.
— Отседнал е в хотел „Истърхед Бей“ — каза Кей.
— Някоя вечер можем да наминем при него и да вечеряме тримата заедно — предложи Невил. — До колко часа се движи фериботът?
— До един и половина — отговори Мери.
— Надявам се, че вечер може да се танцува?
— Повечето от гостите на хотела са на преклонна възраст — поясни жена му.
— Не ще да е много забавно за приятеля ти — каза Невил на Кей.
Мери побърза да се намеси:
— Някой ден можем да отидем там и да поплуваме в залива Истърхед. Все още е доста топло, а и плажът е приятен.
Томас Ройд се обърна към Одри:
— Утре мисля да поплавам с яхтата. Ще дойдеш ли с мен?
— С удоволствие.
— Можем всички да дойдем — включи се в разговора им Невил.
— Мислех, че искаш да играеш голф — каза Кей.
— Възнамерявах да отида до игрището за голф. Онзи ден ми свършиха топките.
— Но това е трагедия! — извика Кей.
— Голфът е трагична игра — отвърна весело Невил.
Мери попита Кей дали и тя играе голф.
— Да, малко.
Невил каза:
— Кей можеше да бъде много добра, ако положеше някакви усилия. Тя има вроден талант.
— Вие не играете нищо, нали? — обърна се Кей към Одри.
— Не съвсем. Играя малко тенис, но съм слаба.
— Все още ли свириш на пиано, Одри? — попита Томас.
Тя поклати глава:
— Вече не.
— Свиреше доста добре — отбеляза Невил.
— Мислех, че не обичаш музиката, Невил — каза Кей.
— Не разбирам много от музика — изрече той неопределено. — Винаги съм се чудел как Одри успява да вземе октавата. Ръцете й са толкова малки.
Той се загледа в ръцете й и тя остави десертните прибори на масата.
— Малкият ми пръст е много дълъг. Мисля, че това ми помага — обясни изчервена.
— В такъв случай сигурно сте себелюбива — отбеляза Кей. — Късият малък пръст е знак, че човек не е себелюбив.
— Така ли? — учуди се Мери Олдин. — Тогава аз не съм себелюбива. Погледнете, моите малки пръсти са съвсем къси.
— Мисля, че изобщо не си себелюбива — каза Томас Ройд, като я гледаше замислено.
Тя се изчерви и продължи бързо:
— Кой от нас е най-несебелюбивият? Нека сравним пръстите си. Моите са по-къси от вашите, Кей. Но Томас, струва ми се, ме бие.
— Аз бия и двама ви — каза Невил. — Погледнете. — Той протегна ръка.
— Но само на едната ръка — забеляза Кей. — Малкият пръст на лявата ти ръка е къс, но на дясната е много по-дълъг. Лявата ръка показва с какъв характер си се родил, а дясната — какво си направил в живота си. Това значи, че не си се родил себелюбив, но с времето си станал такъв.
— Можете ли да предсказвате бъдещето, Кей? — попита Мери Олдин. Тя протегна ръка с обърната нагоре длан. — Една гадателка ми каза, че ще се омъжа два пъти и ще имам три деца. Ще трябва да побързам!
— Тези тънки кръстчета не означават деца, а пътешествия — каза Кей. — Това показва, че ще предприемете три пътешествия по вода.
— И това е малко вероятно — усъмни се Мери Олдин.
Томас Ройд я попита:
— Пътувала ли си много?
— Не, почти никак.
Долови скрито съжаление в гласа й.
— Но би искала?
— Повече от всичко.
Той си спомни нейния живот. Вечно на служба у една старица. Спокойна, деликатна, отлична домоуправителка. Попита с любопитство:
— Отдавна ли живееш с лейди Тресилиън?
— Почти от петнайсет години. Останах при нея след смъртта на баща ми. Няколко години преди смъртта си той се бе превърнал в безпомощен инвалид. — И после допълни в отговор на безмълвния му въпрос: — На трийсет и шест години съм. Това искаше да знаеш, нали?