— Само да довършим този танц.
Мери каза:
— Ще занеса кафето на Одри.
Тя тръгна към остъклената врата с чаша кафе в ръка. Господин Тревъс я последва. Тя спря на прага и той надникна през рамото й.
Одри седеше върху парапета в ъгъла на терасата. В ярката лунна светлина красотата й се бе пробудила — красота, родена не от цветове, а от контури. Грациозна глава, изящна линия от скулите към ухото, нежно изваяни брадичка и устни и тесен прав нос. Красотата й щеше да се съхрани и когато Одри Стрейндж се превърнеше в старица. Изяществото на тази жена нямаше нищо общо с покриващата я плът — костите раждаха нейната красота. Роклята с пайети, която бе облякла, подчертаваше излъчването й на лунната светлина. Тя бе притихнала, а Невил стоеше и гледаше.
— Одри — пристъпи той към нея. — Ти…
Тя промени позата си, после скочи с лекота на крака и докосна ухото си с ръка.
— О, обицата ми… сигурно съм я загубила.
— Къде? Дай да погледна…
Двамата се наведоха непохватно и развълнувано и се сблъскаха. Одри отскочи. Невил възкликна:
— Чакай за секунда, копчето на маншета ми се заплете в косата ти. Не мърдай.
Тя остана неподвижно, докато той се ровеше в косите й.
— О, оскуба ме. Колко си непохватен, Невил. Побързай.
— Съжалявам. Пръстите ми… се схванаха.
Лунната светлина бе достатъчно ярка, за да забележат двамата наблюдатели онова, което Одри не можеше да види — треперещите ръце на Невил, докато се опитваше да освободи кичура светла, сребриста коса.
Но и Одри трепереше, сякаш изведнъж бе почувствала студ.
Мери Олдин трепна от тихия глас зад гърба й.
— Извинявай…
Томас Ройд мина зад тях и излезе навън.
— Да помогна ли, Стрейндж? — попита той.
Невил се изправи и се отдръпна от Одри.
— Всичко е наред. Справих се.
Той бе силно пребледнял.
— Ще изстинеш — каза Томас на Одри. — Влез и пийни кафе.
Тя се прибра с него, а Невил се обърна и се загледа в морето.
— Тъкмо ти носех кафето — каза Мери. — Но може би е по-добре, че влезе.
— Мисля, че така е по-добре — съгласи се Одри.
Всички се върнаха заедно в салона. Тед и Кей бяха свършили танца.
Вратата се отвори и на прага застана висока суха жена, облечена в черно. Тя каза вежливо:
— Нейно благородие ви поздравява и би се радвала, ако господин Тревъс се качи в стаята й.
6.
Лейди Тресилиън посрещна господин Тревъс с явно задоволство.
Двамата потънаха общи спомени и в разговор за общи познати.
След половин час лейди Тресилиън въздъхна доволно:
— О, беше много хубаво! Няма нищо по-приятно от това да си кажеш клюките и да си спомниш старите скандални случки.
— Малка доза злословие — съгласи се господин Тревъс — придава аромат на живота.
— Впрочем — започна тя — какво мислите за нашия вариант на „вечния триъгълник“?
Господин Тревъс я погледна дискретно.
— Какъв триъгълник?
— Само не ме убеждавайте, че не сте забелязали! Невил и неговите съпруги.
— О, това ли! Сегашната госпожа Стрейндж е изключително привлекателна млада жена.
— Одри също — допълни лейди Тресилиън.
— Да, тя има чар — съгласи се той.
Възрастната дама възкликна:
— Да не искате да кажете, че можете да разберете един мъж, който е напуснал Одри — жена с изключителни качества — заради… някаква си Кей!
— Напълно. Често се случва — повтори спокойно той.
— Отвратително. Ако бях мъж, щях бързо да се уморя от Кей и да ми се прииска никога да не съм извършвал такава глупост!
— И това се случва често. Тези неочаквани увлечения на страстта — продължи господин Тревъс все така безстрастно — рядко продължават дълго.
— И какво става после? — настоя тя.
— Обикновено страните се… хм, приспособяват. Много често следва втори развод. Мъжът се оженва за трета партньорка — някоя отзивчива душа.
— Глупости! Невил не е многоженец, независимо от наблюденията ви от вашите клиенти.
— Понякога се възстановява първият брак.
— Не и това! Одри е прекалено горда.
— Мислите ли?
— Сигурна съм. Не клатете глава по този многозначителен начин!