— От моя личен опит — каза господин Тревъс — зная, че жените изобщо нямат гордост или ако я имат, тя е съвсем незначителна, когато стане дума за любовна връзка. Гордостта често е в думите им, но никога не определя действията им.
— Вие не познавате Одри. Тя бе отчаяно влюбена в Невил. Може би прекалено влюбена. Когато той я напусна заради това момиче (въпреки че не виня само него — момичето го преследваше неотлъчно, а знаете какви са мъжете!), тя не искаше да го вижда повече.
Господин Тревъс се изкашля тихо.
— И все пак — настоя — тя е тук!
— Така е — отвърна лейди Тресилиън с досада. — Не претендирам, че съм в крак с тези модерни разбирания. Предполагам, че Одри е тук само за да покаже, че пет пари не дава и че за нея това вече няма значение!
— Твърде е възможно — вметна господин Тревъс. — Разбира се, че би могла да си самовнуши и това.
— Искате да кажете — възкликна лейди Тресилиън, — че според вас тя все още е привързана към Невил и че… о, не! Не мога да повярвам такова нещо!
— Възможно е! — каза той.
— Няма да го допусна — отсече лейди Тресилиън. — Няма да го допусна в моя дом.
— Вие сте объркана, нали? — попита господин Тревъс проницателно. — Чувства се някакво напрежение. То витае във въздуха.
— Значи и вие го забелязахте? — отвърна рязко старата дама.
— Да, и трябва да призная, че съм озадачен. Истинските подбуди на отделните страни са неясни, по мое мнение положението е взривоопасно. Всеки миг може да последва експлозия.
— Престанете да говорите както Гай Фокс, а ме посъветвайте как да постъпя.
Той разпери ръце.
— Наистина не зная какво да ви кажа. Сигурен съм, че всичко се фокусира в една точка. Бихте могли да я изолирате, но остават твърде много неясноти.
— Нямам намерение да моля Одри да си замине — каза лейди Тресилиън. — Доколкото имам поглед върху нещата, тя се държи безупречно в една много сложна ситуация. Тя е любезна, но сдържана. Намирам, че поведението й е безукорно.
— О, напълно — отвърна господин Тревъс. — Напълно. Но в същото време това поведение оказва изключително силно въздействие върху младия Невил Стрейндж.
— Невил — заяви лейди Тресилиън — не се държи добре. Ще поговоря с него за това. Но и през ум не би ми минало да го изхвърля от къщата. Матю го приемаше като свой син.
— Зная.
Тя въздъхна. Каза тихо:
— Знаете ли, че Матю се удави на това място?
— Да.
— Много хора се изненадаха, че останах тук. Колко са глупави. Тук винаги съм била близо до Матю. Всичко вкъщи ми напомня за него. На всяко друго място бих се чувствала самотно и странно. — Помълча и после продължи: — Първо се надявах, че скоро ще го последвам. Особено когато здравето ми се разклати. Но, изглежда, съм от онези скърцащи порти, от онези вечни инвалиди, които никога не умират. — Тя тупна ядно възглавницата. — Трябва да призная, че това никак не ми харесва. Винаги съм се надявала, че когато ми дойде времето, решителният миг ще настъпи бързо. Че ще срещна смъртта лице в лице, а няма да я усещам как се промъква край мене, плътно до мен, като ме принуждава да изпитвам униженията на болестта. Все по-безпомощна, все по-зависима от другите!
— Зависима, но от предани хора, сигурен съм в това. Имате вярна прислужница, нали?
— Барет? Тази, която ви доведе. Утехата на моя живот! Вярна е като стар боен кон. Абсолютно предана. От години е с мен.
— Бих казал също, че е щастие да имате до себе си и госпожица Олдин.
— Прав сте. Щастлива съм с Мери.
— Роднина ли ви е?
— Далечна братовчедка. Едно от онези всеотдайни същества, които вечно жертват себе си за доброто на другите. Грижеше се за баща си — интелигентен, но ужасно придирчив мъж. Когато той почина, я поканих да живее с мен и благослових деня, в който тя дойде. Нямате представа колко ужасни са повечето компаньонки. Лекомислени, досадни същества. Подлудяват те със своята глупост. Стават компаньонки само защото не са годни за нищо друго. Прекрасно е да имаш Мери, тя е толкова начетена и интелигентна. Има ум като бръснач. Чела е много и задълбочено и с нея може да се разговаря на всяка тема. И е не само интелигентна, но и добра домакиня. Води домакинството отлично, прислужниците са доволни от нея. Справя се и с кавги, и с прояви на ревност. Не разбирам как успява. Предполагам, че се дължи на нейната тактичност.
— Отдавна ли е при вас?