— Сигурно си прав. Но думите ти са безсърдечни. Одри много обичаше Невил, когато се омъжи за него, пък и се разбираха толкова добре.
— Е, сега вече не го обича.
— Надали — промълви тихо Мери.
— Ще ти кажа и още нещо — продължи Томас. — По-добре Невил да държи Кей под око. Тя е опасна жена, наистина опасна. Ако побеснее, няма да се спре пред нищо.
— О, господи! — въздъхна Мери и каза с надежда: — Е, остават само още два дни.
През последните четири-пет дни ситуацията бе се усложнила още повече. Смъртта на господин Тревъс много разстрои лейди Тресилиън и здравословното й състояние се влоши. Погребението се състоя в Лондон и Мери бе доволна от това, защото така лейди Тресилиън можеше да забрави по-скоро тъжното събитие. Задълженията й по домакинството бяха толкова тежки и изнервящи, че тази сутрин се чувстваше преуморена и отчаяна.
— И времето има известна вина — произнесе високо тя.
— Не е нормално за сезона.
Септември бе наистина необичайно топъл и приятен. Имаше дни, когато термометърът показваше двайсет и един градуса на сянка.
От къщата излезе Невил и се присъедини към тях.
— На времето ли се сърдиш? — попита той, вдигнал поглед към небето. — Просто невероятно. Днес е най-горещият ден. И никакъв полъх. Това ме изнервя. Все пак ми се струва, че скоро ще завали. Прекалено задушно е, за да се задържи така дълго.
В същото време Томас Ройд се отдалечи тихо и незабелязано и изчезна зад ъгъла на къщата.
— Навъсеният Томас се оттегли — отбеляза Невил. — Не може да се каже, че моята компания му доставя радост.
— Той наистина е мил — възрази Мери.
— Не мога да се съглася. Той е ограничен и пристрастен човек.
— Струва ми се, че дълго време се е надявал да се ожени за Одри. Но се появи ти и го измести.
— Цели седем години не се реши да й поиска ръката. Да не си е въобразявал, че бедното момиче ще го чака, докато се реши.
— Може би — изрече Мери умишлено бавно — сега всичко ще си дойде на мястото.
Невил я изгледа изненадано.
— Вярната любов ще бъде възнаградена? Одри да се омъжи за тази студенокръвна риба? Тя е прекалено съвършена за него. Не, не си представям Одри да стане жена на мрачния Томас.
— Честно казано, мисля, че тя наистина го харесва, Невил.
— Какви сватовници сте вие, жените? Оставете Одри да се порадва малко на свободата си!
— Ако тя, разбира се, се радва.
— Мислиш ли, че не е щастлива? — попита Невил припряно.
— Наистина нямам никаква представа.
— И аз — изрече бавно Невил. — Човек никога не знае как се чувства Одри. — Замълча и после добави: — Но Одри е чистокръвна аристократка. В жилите й тече синя кръв.
Сетне добави повече на себе си, отколкото на Мери:
— Господи, какъв глупак съм бил!
Мери влезе вътре разтревожена. За трети път си прошепна утешителните думи „само още два дни“.
Невил бродеше неспокойно из градината и по терасата.
Откри Одри в дъното на градината, седнала върху ниския зид и загледана в придошлата река. Тя се изправи веднага и тръгна към него.
— Тъкмо се прибирах. Сигурно е време за чая. — Говореше бързо и нервно, без да го поглежда. Невил тръгна мълчаливо до нея. Едва когато се качиха на терасата, той каза:
— Мога ли да говоря с теб, Одри?
Тя веднага отговори, беше стиснала края на парапета:
— Мисля, че е по-добре да не го правиш.
— Значи знаеш какво искам да ти кажа.
Тя не отвърна.
— Какво мислиш, Одри? Можем ли да започнем оттам, откъдето спряхме? Да забравим случилото се?
— Включително и Кей?
— Кей — каза Невил. — Тя ще бъде разумна.
— Какво разбираш под разумна?
— Много просто. Ще й кажа истината. Ще заложа на нейното благородство. Ще й призная самата истина, че ти си единствената жена, която някога съм обичал.
— Когато се ожени за Кей, също си я обичал.
— Бракът ми с Кей бе най-голямата грешка в живота ми. Аз…
Той замълча. През остъклената врата на салона се бе появила Кей. Тя се запъти към тях и Невил дори се сниши под яростните искри, които изскачаха от очите й.