— Съжалявам, че прекъсвам тази тъй трогателна сцена — каза Кей. — Но мисля, че беше крайно време да го сторя.
Одри се отдалечи.
— Ще ви оставя насаме.
Лицето и гласът й бяха безстрастни.
— Правилно — извика другата жена. — Постигна своето, нали? С теб ще се оправя по-късно. Сега предпочитам да се заема с Невил.
— Виж какво, Кей. Одри няма абсолютно нищо общо с това. Вината не е нейна. Сърди се на мене, ако искаш…
— Искам. — Очите й святкаха яростно. — За какъв се мислиш?
— За един голям нещастник — изрече горчиво Невил.
— Изоставяш жена си, преследваш ме упорито, караш жена ти да ти даде развод. В един момент си луд по мене, в следващия — не можеш да ме търпиш! А сега предполагам, че искаш да си върнеш тази бледолика, мъркаща, лъжлива котка…
— Престани, Кей!
— Е, какво искаш?
Той бе силно пребледнял.
— Можеш да ме наричаш както искаш. Но няма смисъл, Кей, нашият брак не може да продължи. Мисля си, че сигурно през цялото време съм обичал Одри. Моята любов към теб бе… някаква лудост. Безсмислено е, скъпа. Ние не сме един за друг. Повярвай ми, не бих могъл да те направя щастлива за дълго, по-добре е да се разделим. Да се опитаме да останем приятели. Бъди великодушна.
Кей попита с измамно тих глас:
— Какво точно предлагаш?
Невил упорито гледаше в земята.
— Можем да получим развод. Ще се разведеш с мен, като изтъкнеш пред съда като причина, че съм те изоставил.
— Веднага няма да мога. Ще трябва да почакаш.
— Ще чакам.
— И след няколко години ще помолиш скъпата, сладката Одри да се омъжи отново за теб?
— Ако ме иска.
— Е, тя ще те иска — каза жлъчно Кей. — А къде е моето място?
— Ще имаш свобода и ще можеш да си намериш по-добър мъж от мен. Естествено аз ще се погрижа да си добре осигурена…
— Стига празни приказки! — Тя загуби контрол над себе си и гласът й се извиси: — Слушай, Невил. Ти не можеш да постъпиш така с мен! Няма да ти дам развод. Омъжих се за тебе, защото те обичах. Знаеш кога започна да се настройваш срещу мен. Когато ти казах, че съм те последвала в Естърил. Искаше ти се да вярваш, че се е намесила съдбата. Суетата ти бе накърнена при мисълта, че съм била аз. Не се срамувам от извършеното. Ти се влюби в мен, ожени се за мен и аз нямам намерение да ти позволя да се върнеш при оная хитра малка котка, която пак се е вкопчила в теб. Тя го искаше, но няма да успее. Първо ще те убия, чуваш ли? Ще те убия! Ще убия и нея! Ще ви видя и двамата в гроба. Ще…
Невил пристъпи напред и я улови за ръката.
— Млъкни, Кей. За бога! Тук не можеш да правиш сцени.
— Не мога ли? Ще видиш. Ще…
Хърстъл излезе на терасата. Лицето му бе съвсем безстрастно.
— Чаят е сервиран — съобщи той.
Съпрузите тръгнаха бавно към салона. Хърстъл отстъпи встрани, за да им стори път. На небето се скупчваха облаци.
11.
В седем без петнайсет заваля. Невил наблюдаваше дъжда през прозореца на спалнята си. Не бяха разговаряли с Кей повече. След чая бяха избягвали да се срещат.
Вечерята бе тягостна и премина в мълчание. Невил беше потънал в размисъл. Кей бе покрила лицето си с необичайно количество грим. Одри седеше като застинал призрак. Мери Олдин полагаше неимоверни усилия да поддържа някакъв разговор и бе малко ядосана, че Томас Ройд не й помага. Хърстъл бе нервен и ръцете му трепереха, докато сервираше.
След вечеря Невил каза с престорена небрежност:
— Мисля да прескоча до Истърхед тази вечер, да поиграем с Латимър билярд.
— Вземи ключа, може да закъснееш — подсети го Мери.
— Благодаря, ще го взема.
Минаха в салона, където бе сервирано кафето. Включиха радиото и се заслушаха в новините, сякаш търсеха с какво да се поразсеят.
Кей, която още на вечерята демонстративно се прозяваше, каза, че предпочита да си легне. Имала главоболие.
— Взе ли аспирин? — попита я Мери.
— Да, благодаря.
Кей излезе от стаята.
Невил намери музика по радиото. Поседя мълчаливо на дивана. Нито веднъж не погледна Одри, изглеждаше плах и нещастен. Мери неволно изпита съжаление към него.
— Е — каза той най-сетне, като се изправи. — Ако ще ходя, време е да тръгвам.
— С колата ли ще отидеш или с ферибота?