— Но е възможно. Имам известен опит в това отношение и мога да ви уверя, момчето ми, че предположението смъртоносният удар да е нанесен с лявата ръка е пълно с уловки.
Както бе клекнал на пода, сержант Джоунс отбеляза:
— Този стик за голф е за дясна ръка.
Лийч кимна.
— Все пак може да не е бил на мъжа, който го е използвал. Предполагам, че е бил мъж, нали, докторе?
— Не е задължително. С такова тежко оръжие като стик за голф и жена би могла да нанесе страхотен удар.
Старши инспекторът каза със спокоен глас:
— Но не сте убеден, че това е било оръжието, нали, докторе?
Лейзънби му хвърли бърз, проницателен поглед.
— Не. Но съм убеден, че вероятно това е било оръжието. Ще анализирам кръвта по него, за да се уверя, че е от същата кръвна група. Ще изследвам и косата.
— Да — каза одобрително Батъл. — Винаги е по-добре да сме прецизни.
— Самият вие изпитвате ли някакво съмнение по отношение на този стик, старши инспекторе — попита Лейзънби.
— О, не, не — поклати глава Батъл. — Аз съм обикновен човек. Обичам да вярвам на очите си. Била е ударена с нещо тежко. Стикът е тежък. По него има кръв и коси, предполагам — нейните кръв и коси. Следователно това е използваното оръжие.
— В момента на удара будна ли е била, или е спяла? — попита Лийч.
— Според мен — будна. Върху лицето й е изписана изненада. Бих казал, но това е само мое мнение, че не е очаквала какво ще последва. Няма следи от борба, нито израз на ужас или страх. Бих предположил, че или се е събудила, била е замаяна и не е разбрала какво става, или е приела нападателя за човек, който не би й сторил зло.
— Била е запалена само нощната лампа — отбеляза замислено Лийч.
— Това е възможно и в двата случая. Може да я е запалила, когато неочаквано се е събудила от влизането на някого в стаята. Или може вече да е била запалена.
Сержант Джоунс се изправи. Усмихваше се доволно.
— Върху този стик има чудесен комплект от отпечатъци — каза. — Ясни като бял ден!
Лийч въздъхна дълбоко:
— Това ще улесни нещата.
— Какво добро момче — подхвърли доктор Лейзънби. — Оставя ни оръжието, оставя по него отпечатъци от пръстите си. Питам се защо не е оставил и визитната си картичка!
— Може просто да се е объркал — предположи старши инспекторът. — Някои се объркват.
Лекарят кимна.
— Вярно е. Е, а сега трябва да се погрижа за другата пациентка.
— Каква пациентка? — заинтересува се Батъл.
— Преди да открият това тук, бяха изпратили иконома да ме повика. Тази сутрин е била намерена в кома прислужницата на лейди Тресилиън.
— Какво е станало с нея?
— Отравяне с барбитурати. Състоянието й е доста тежко, но ще прескочи трапа.
— Прислужницата! — каза Батъл. Леко изпъкналите му жабешки очи се спряха на дебелия шнур на звънеца, чийто пискюл лежеше върху възглавницата на починалата, близо до ръката й.
— Точно така — кимна Лейзънби. — Това е първото, което лейди Тресилиън би направила, ако е разтревожена — да дръпне шнура и да позвъни на прислужницата. Е, може и да го е дърпала до изнемога. Прислужницата не е могла да го чуе.
— Погрижили са се за това, нали? — отбеляза Батъл. — Сигурен ли сте, че не е имала навика да взема приспивателни?
— Сигурен съм. Няма и следа от приспивателни в стаята й. Пък и открих как са й били дадени. Всяка вечер е пиела отвара от сена. Упойващата билка е била сипана вътре.
Старши инспектор Батъл потърка брадичката си.
— Хм… Някой е знаел всичко за този дом. Разбирате ли, докторе, убийството е много странно.
— Е, това вече е ваша работа — каза Лейзънби.
— Добър човек е нашият доктор — рече Лийч, когато лекарят излезе от стаята.
Двамата полицаи останаха сами. Бяха направили снимки и бяха свършили с измерванията. Вече знаеха всяка подробност за стаята, в която бе извършено престъплението.
Батъл кимна в отговор на забележката на племенника си. Изглежда, нещо го бе озадачило.
— Мислиш ли, че някой може да е държал този стик с ръкавици, след като отпечатъците от пръстите са били оставени?
— Не вярвам, както и ти самият — поклати Лийч глава.
— Искам да кажа, че не би могъл да хванеш стика, а още повече да го използваш, без да размажеш отпечатъците. А те не бяха размазани. Бяха съвсем отчетливи. Сам видя.