— Мислите, че съм го направил — каза Невил горчиво, — но искате да откриете мотива, за да решите случая в моя вреда, нали?
Батъл мълчеше. Лийч беше забил поглед в тавана.
— Сякаш сънувам кошмар — изрече мъжът отчаяно. — Нищо не мога да кажа или да направя. Чувствам се като в капан, от който не мога да изляза.
Старши инспекторът се раздвижи. Под полуспуснатите му клепачи проблесна искра на интелигентност.
— Много добре казано. Наистина много добре казано. Това ме навежда на мисълта, че…
6.
Сержант Джоунс изведе Невил през антрето и въведе Кей през остъклената врата на терасата, така че съпрузите да не се срещнат.
— По-добре — каза Батъл. — Искам аз да се заема с нея. Тя все още е в неведение.
Денят бе облачен, духаше остър вятър. Кей бе облечена във вълнена пола и червен пуловер, над който косата й с цвят на бакър сякаш пламтеше. Изглеждаше малко уплашена, леко възбудена.
Красотата и жизнерадостта й разцъфтяваха на тъмния викториански фон от книги и столове без облегалки. Лийч я поведе леко през събитията от предната нощ.
Имала главоболие и си легнала рано — към девет и петнайсет. Спала дълбоко и не чула нищо до сутринта, когато я събудили нечии викове.
Батъл пое разпита:
— Преди да излезе вечерта, мъжът ви не провери ли как сте?
— Не.
— Не сте го виждали от момента, когато излязохте от салона, та чак до сутринта. Така ли е?
Кей кимна.
Той поглади брадичката си.
— Госпожо Стрейндж, вратата между вашата стая и стаята на съпруга ви беше заключена. Кой я заключи?
— Аз — отвърна лаконично тя.
Батъл отмина думите й с мълчание. Приличаше на стар хитър котарак, който наблюдава дупката на мишката в очакване тя да се покаже.
С мълчанието си постигна онова, което едва ли щеше да постигне с въпроси. Кей избухна нетърпеливо:
— О, мисля, че трябва да ви кажа! Онзи треперещ старец Хърстъл сигурно ни е чул преди чая и ако не го кажа аз, той ще го направи. Вече кой знае какво ви е надрънкал. Скарахме се с Невил страшно! Бях вбесена! Легнах си и заключих вратата, защото все още бях ужасно ядосана!
— Разбирам, разбирам — каза Батъл подчертано доброжелателно. — И какъв бе проблемът?
— Има ли значение? Е, защо пък да не ви кажа? Невил се държа като кръгъл идиот. Но е виновна изцяло онази жена.
— Коя жена?
— Първата му съпруга. Като начало го накара да дойде тук.
— Искате да кажете, за да се срещне с вас?
— Да. Невил си въобразява, че идеята е била негова — горкият наивник! И през ум не му е минавало такова нещо, преди да я срещне случайно в парка и тя да му втълпи тази мисъл в главата, и да му внуши, че сам се е сетил. Той наистина вярва, че хрумването е негово, но аз почувствах нежната италианска ръка на Одри зад всичко това от самото начало.
— А каква е целта й?
— Да го пипне отново — каза Кей. Говореше бързо и дишаше учестено. — Тя така и не можа да му прости, че я изостави заради мен. Сега си отмъщава. Накара го да уреди да се срещнем тук и започна да го обработва. Прави го, откакто сме пристигнали. Разбирате ли, тя е хитра. Знае как да изглежда наивна и загадъчна. Знае как да омотае чужд мъж. Извика по същото време Томас Ройд — старото вярно куче, което винаги я е обожавало, и подлуди Невил с преструвките си, че ще се омъжи за него.
Спря, като дишаше ядно.
— Мисля, че той би се радвал, ако тя намери щастието си с един стар приятел — възрази старши инспекторът меко.
— Би се радвал? Той е ревнив като самия дявол.
— В такъв случай сигурно много я обича.
— О, да — съгласи се Кей горчиво. — Тя се погрижи за това!
Батъл продължаваше да глади брадичката си несъзнателно.
— Защо не се възпротивихте на предложението му да дойдете тук?
— Как? Щеше да излезе, че ревнувам.
— Е, в края на краищата вие ревнувате, нали? — каза Батъл.
Кей пламна:
— Постоянно! Винаги съм ревнувала от Одри. От самото начало, или почти от самото начало. Неизменно чувствах присъствието й вкъщи. Сякаш това все още бе неин дом, а не мой. Промених всичко, дори цветовете, но напразно! Имах чувството, че тя се промъква като сив призрак навсякъде. Знаех, че Невил се безпокоеше, защото смяташе, че се е отнесъл зле с нея. Не можеше да я забрави. Тя бе винаги редом — упрек, притаен в съзнанието му. Знаете ли, има такива хора. Уж са доста безцветни и скучни, но те карат да ги запомниш завинаги.