— Бих искала само да кажа… — Заговори бързо и нервно: — Вие сте убеден, че го е сторил Невил, че е извършил убийство заради пари. Сигурна съм, че не е той. Невил никога не е държал на парите. Зная това. Бях омъжена за него осем години, разбирате ли? Просто не мога да си представя да убие някого заради пари… Невил не е… такъв. Зная, че моите думи не са доказателство, но толкова бих искала да ми повярвате.
Обърна се и излезе бързо от стаята.
— И какво мислиш за нея? — попита Лийч. — Не съм виждал толкова студен човек.
— Не проявява чувствата си — отвърна Батъл, — но изпитва… много силни чувства. Само че не зная какви.
8.
Последен влезе Томас Ройд. Седна сериозен и скован, приличаше малко на бухал.
Бил се върнал от Малайските острови за пръв път от осем години насам. От дете посещавал Гълс Пойнт. Госпожа Стрейндж била негова далечна братовчедка и семейството му я било отгледало от деветгодишна възраст. Предната вечер си легнал малко преди единайсет. Да, чул, когато господин Невил Стрейндж излязъл, но не го видял. Невил тръгнал към десет и двайсет или малко по-късно. Самият той не чул нищо през нощта. Когато открили трупа на лейди Тресилиън, бил станал вече и се разхождал в градината. Бил ранобуден. Настъпи мълчание.
— Госпожица Олдин ни каза, че в къщата се чувствало някакво напрежение. Вие също ли го забелязахте?
— Не мисля. Не съм особено наблюдателен.
„Лъжеш — помисли си Батъл. — Доста наблюдателен си. Бих казал, повече от останалите.“
Не, не смятал, че Невил Стрейндж страдал от недостиг на пари. Разбира се, не изглеждал така. Но той знаел много малко за делата на господин Стрейндж.
— Познавате ли добре втората госпожа Стрейндж?
— За пръв път я срещнах тук.
Батъл изигра последния си коз:
— Сигурно знаете, господин Ройд, че открихме отпечатъци от пръстите на господин Стрейндж върху стика, с който е извършено убийството. Открихме също и кръв по ръкава на сакото, с което е бил облечен снощи.
Замълча. Ройд кимна.
— Невил ни каза — измърмори.
— Питам ви открито: мислите ли, че той е извършителят?
Томас Ройд не обичаше да бърза. Изчака минута, една много дълга минута и отговори:
— Не разбирам защо питате мен. Не е моя работа. Това е ваша работа. Самият аз бих казал, че е твърде невероятно.
— Можете ли да предположите кой го е извършил?
Томас поклати глава отрицателно.
— Единственият човек, за когото бих допуснал такова нещо, не е в състояние да го стори. Това е всичко.
— И кой е той?
Ройд поклати глава още по-решително.
— Едва ли бих могъл да ви кажа. Това е лично мое мнение.
— Ваш дълг е да помогнете на полицията.
— Да ви съобщя факти. Това не е факт. Само мое хрумване. Освен това е невероятно.
— Не измъкнахме много от него — каза Лийч, когато Ройд си отиде.
Батъл кимна.
— Не, не измъкнахме. Стигнал е до някакъв извод — нещо съвсем конкретно. Бих искал да разбера до какъв. Това убийство е много особено, Джим, момчето ми…
Телефонът иззвъня, преди Лийч да успее да отговори. Обади се, изслуша някого, каза „добре“ и затвори телефона.
— Кръвта по ръкава на сакото е човешка — съобщи той. — Същата кръвна група, както на лейди Тресилиън. Изглежда, Невил Стрейндж загуби…
Батъл бе застанал до прозореца и гледаше навън с интерес.
— Младежът навън е много красив — отбеляза. — Много красив, но определено бих казал със съмнително поведение. Жалко, че господин Латимър, защото съм убеден, че това е господин Латимър, е бил снощи в Истърхед Бей. Той е от онези типове, които биха строшили черепа и на баба си, стига да могат да се измъкнат и да знаят, че ще получат нещо.
— Е, той няма полза — каза Лийч. — Смъртта на лейди Тресилиън не го облагодетелства по никакъв начин. — Телефонът иззвъня отново. — Да го вземат дяволите този телефон. Какво има сега?
Вдигна слушалката.
— Ало. А, вие ли сте, докторе. Какво? Отървала ли се е? Какво? Какво?
Обърна се към Батъл:
— Чичо, ела и чуй само.
Батъл се приближи и взе слушалката. Заслуша се, лицето му както обикновено остана безизразно. Нареди на Лийч:
— Извикай Невил Стрейндж, Джим.
Когато Невил влезе, Батъл тъкмо приключваше разговора. Невил, блед и изтощен, погледна недоумяващо старши инспектора от Скотланд Ярд, като се опита да прочете нещо зад каменната маска.