— Не биваше да те изпращам тук. Тази жена е глупачка.
От удивление Силвия забрави грижите си.
— Госпожица Амфри? О, не, тя е чудесна. Ние всички мислим така.
— Хм — каза Батъл. — Сигурно не е толкова глупава, щом може да се представя по този начин. Няма значение. Мийдуей не е място за теб, въпреки че това би могло да се случи навсякъде.
Силвия сплете пръсти. Гледаше в земята. Промълви:
— Съжалявам, татко. Наистина съжалявам.
— И би трябвало — отвърна той. — Ела тук.
Тя прекоси стаята бавно и неохотно. Той обхвана брадичката й с голямата си четвъртита длан и се вгледа в лицето й отблизо.
— Доста преживя, нали? — попита тихо.
Сълзи напираха в очите й.
— Знаеш ли, Силвия — продължи Батъл бавно, — винаги съм мислел, че нещо става с теб. Повечето хора имат някаква слабост. Обикновено всичко е твърде просто. Можеш да разбереш, когато едно дете е ненаситно, лошо или се държи като тиранин. Ти беше добро дете, много кротко и мило, никога не ми създаваше проблеми и въпреки това понякога се тревожех. Защото ако не забележиш навреме пукнатината, тя може да се превърне в бездна.
— Като при мен!
— Да, като при тебе. Ти си се огънала под натиска, и то по много странен начин. По доста глупав начин, нещо, с което преди никога не съм се сблъсквал.
Момичето отвърна неочаквано пренебрежително:
— Мислех си, че често си се сблъсквал с крадци.
— Така е, зная всичко за тях. И тъкмо затова, мила моя, не защото съм ти баща (бащите не знаят много неща за децата си), а защото съм полицай, съм убеден, че не си крадла. Ти нищо не си присвоявала тук. Има два вида крадци. Едните се поддават на неочаквана и непреодолима съблазън, а това се случва дяволски рядко (на какви ли не съблазни може да устои обикновеният, нормален, честен човек), а другите просто си взимат онова, което не им принадлежи, и го смятат за нещо съвсем естествено. Ти не можеш да бъдеш причислена нито към едните, нито към другите. Не си крадла. Ти си необикновена лъжкиня.
Силвия промълви:
— Но…
— Признала си всичко? — прекъсна я той. — Зная това. Имало едно време светица. Тя раздавала хляб на бедните. Съпругът й не одобрявал това. Срещнал я веднъж и я попитал какво носи в кошницата си. Тя се изплашила и отвърнала: „рози“. Той отворил кошницата и о, чудо, вътре наистина имало рози. Ако ти беше Света Елизабета и беше излязла с кошница рози, а съпругът ти те бе срещнал и попитал какво носиш, ти щеше от страх да отговориш: „хляб“.
Той помълча, сетне продължи тихо:
— Така ли беше?
Настъпи още по-дълбока тишина, момичето стоеше, свело глава.
— Кажи, дете. Какво точно се случи? — настоя бащата.
— Тя ни събра. Заговори. Забелязах да ме гледа и разбрах, че е заподозряла мен. Почувствах, че се изчервявам, усетих погледите на някои момичета. Беше ужасно. После и другите започнаха да ме гледат и да си шушукат. Разбрах, че всички мислеха така. Една вечер Амфри ме доведе тук с няколко момичета и започнаха някаква игра на думи. Тя изричаше думата, а ние отговаряхме…
Батъл измърмори нещо възмутено.
— Разбрах какво означаваше това и… се почувствах като парализирана. Опитвах се да не сгреша думата, опитвах се да мисля за странични неща като катерички или цветя, но Амфри стоеше и ме наблюдаваше с очи като свредели, които сякаш се забиват в теб. Сетне… о… ставаше все по-лошо и по-лошо, докато един ден Амфри заговори с мен толкова мило и толкова… толкова разбиращо, че аз се пречупих и казах, че съм била аз… О… татко, колко по-леко се почувствах!
Батъл потърка брадичката си.
— Разбирам.
— Наистина ли?
— Не, Силвия, не те разбирам, защото характерът ми е друг. Ако някой се опита да ме накара да си призная нещо, което не съм извършил, по-скоро бих му фраснал един. Но ми е ясно какво се е случило с теб. Онази твоя Амфри с очи като свредели е получила като на тепсия добър пример за необикновена психологическа реакция, за който би мечтал всеки недозрял тълкувател на погрешно разбрани теории. Това, което трябва да направим сега, е да изясним тази бъркотия! Къде ли е госпожица Амфри?
Госпожица Амфри тактично бе останала наблизо. Съчувствената усмивка замръзна на лицето й, когато старши инспектор Батъл каза рязко:
— В името на справедливостта към дъщеря ми трябва да ви помоля да извикате местната полиция във връзка със случая.
— Но, господин Батъл, Силвия сама…