— Истината? Искаш да кажеш…
— Искам да кажа истината за Одри и Ейдриън. — Ройд се обърна към полицая: — Вие неправилно сте разбрали фактите, инспекторе. Не Невил напусна Одри, а тя го напусна. Заради брат ми Ейдриън. После Ейдриън загина при автомобилна катастрофа. Невил постъпи изключително благородно с Одри. Уреди нещата така, че тя да поиска развод по негова вина.
— Не исках да омърсят името й — промълви нещастният Невил. — Мислех, че никой не знае.
— Ейдриън ми писа малко преди злополуката — поясни кратко Томас и продължи: — Не разбирате ли, инспекторе, че това елиминира мотива ви! Одри няма причина да мрази Невил. Напротив, тя има всички основания да му бъде благодарна. Той се опита да я убеди да приеме известно обезщетение, но тя отказа. Съвсем естествено е, че когато той е пожелал да се срещнат с Кей, тя не е могла да не се съгласи.
— Виждате ли — намеси се разпалено Невил, — че това изключва възможността тя да има мотив. Томас е прав.
Ъгловатото лице на Батъл остана непроницаемо.
— Мотивът е само едната страна на въпроса — каза. — Може и да съм сбъркал за него. Но фактите са другата страна. А те всички сочат, че тя е виновна.
— Само преди два дни всички факти сочеха, че извършителят съм аз! — възрази Невил.
Батъл бе леко изненадан:
— Така е. Но знаете ли, господин Стрейндж, в какво ме карате да вярвам? Карате ме да повярвам, че има някой, който мрази и двама ви и който е поставил втори капан за Одри Стрейндж, ако планът срещу вас се провали. Можете ли да се сетите, господин Стрейндж, за такъв човек, който да мрази и вас, и бившата ви съпруга?
Невил отново бе заровил лице в дланите си.
— Това, което казвате, звучи невероятно!
— Защото е невероятно. Трябва да следвам фактите. Ако госпожа Стрейндж може да даде някакво обяснение…
— А аз мога ли да обясня? — попита Невил.
— Няма смисъл, господин Стрейндж. Трябва да изпълня дълга си.
Батъл се изправи рязко. Излезе заедно с Лийч. Невил и Ройд ги последваха.
Прекосиха антрето и влязоха в дневната.
Одри Стрейндж стана. Тръгна към тях. Гледаше Батъл втренчено, устните й бяха разтворени в полуусмивка.
— Идвате за мен, нали? — попита тя едва чуто.
— Госпожо Стрейндж, имам заповед да ви арестувам по подозрение в убийството на Камила Тресилиън миналия понеделник, на дванайсети септември. Длъжен съм да ви предупредя, че всичко, което кажете, ще бъде записано и може да се използва в съда срещу вас — отговори Батъл почтително.
Одри въздъхна.
Продълговатото й красиво лице с ясни очертания бе спокойно и чисто като камея.
— Изпитвам истинско облекчение. Радвам се, че всичко свърши!
Невил изскочи напред.
— Одри, не казвай нищо, изобщо не говори!
— Но защо, Невил? — усмихна се тя. — Всичко е вярно, а аз съм толкова уморена.
Лийч пое дълбоко въздух.
Това бе краят.
Всичко беше някаква лудост, но щеше да им спести много главоболия! Питаше се какво бе станало с чичо му. Старецът изглеждаше така, сякаш бе видял призрак. Беше втренчил поглед в клетото, побъркано създание, сякаш не можеше да повярва на очите си. „Все пак случаят беше много интересен“ — помисли си Лийч със задоволство.
В този миг Хърстъл отвори вратата на дневната и съобщи с почти гротескна неуместност:
— Господин Макуиртър.
Макуиртър влезе устремно. Запъти се право към Батъл.
— Вие ли сте полицейският служител, който ръководи случая „Тресилиън“? — попита той.
— Да.
— В такъв случай трябва да ви съобщя нещо много важно. Съжалявам, че не дойдох по-рано, но едва сега осъзнах значението на това, което видях случайно в понеделник през нощта. — Огледа бързо стаята. — Бихме ли могли да поговорим някъде насаме?
— Остани тук с госпожа Стрейндж — нареди Батъл на Лийч.
— Слушам, сър — отвърна той чинно. Сетне наклони глава и му прошепна нещо.
— Е, да вървим — обърна се Батъл към Макуиртър и го покани в библиотеката. — За какво разигравате всичко това? Колегата ми каза, че ви е виждал миналата зима.
— Точно така — отвърна той. — Опит за самоубийство. Това е част от моя разказ.