— Слушам ви, господин Макуиртър.
— Миналия януари се опитах да се самоубия, като скочих от Старк Хед. Тази година нещо ме накара отново да се върна тук. В понеделник през нощта отидох на мястото. Стоях загледан в морето и в Истърхед Бей и случайно погледнах наляво. Тоест, погледнах отсреща към тази къща. Виждах я съвсем ясно в лунната светлина.
— Да?
— До днес не знаех, че това бе нощта на убийството. — Той се наведе към Батъл: — Ще ви разкажа какво видях.
15.
Бяха минали само пет минути, откакто Батъл бе излязъл, но на всички в дневната им се стори цяла вечност. Кей загуби самообладание и изкрещя на Одри:
— Знаех си, че си била ти. Никога не съм се съмнявала. Знаех, че преследваш нещо…
Мери Олдин произнесе бързо в момента, когато влизаше Батъл:
— Моля те, Кей.
— Млъкни, Кей, за бога! — спря я Невил рязко.
Тед Латимър се доближи до ридаещата Кей.
— Съвземи се — каза нежно. После се обърна ядосано към Невил: — Май не разбираш състоянието на Кей. Защо не се погрижиш за нея, Невил?
— Добре съм — изхлипа тя.
— По дяволите — каза Тед. — Ще те отведа оттук!
Инспектор Лийч се прокашля. Знаеше, че в такива моменти хората изричат много необмислени неща и по-късно обикновено си спомнят с неудобство за тях.
Батъл се върна. Лицето му бе непроницаемо.
— Бихте ли взели някои неща със себе си, госпожо Стрейндж? — каза той. — Инспектор Лийч ще трябва да дойде с вас.
— И аз ще отида — намеси се Мери Олдин.
Щом двете жени излязоха от стаята заедно с инспектора, Невил попита раздразнено:
— Е, какво искаше онзи приятел?
— Господин Макуиртър ми разказа една много странна история — отвърна бавно Батъл.
— Това ще помогне ли на Одри? Все още ли искате да я арестувате?
— Вече ви казах, господин Стрейндж. Трябва да изпълня дълга си.
Невил се обърна с посърнало лице.
— Мисля, че е по-добре да позвъня на Трелони.
— Недейте да бързате, господин Стрейндж. Първо искам да направя един експеримент във връзка с разказа на господин Макуиртър. Но преди това ще изчакам госпожа Стрейндж да тръгне.
Одри слезе по стълбите, следвана от инспектор Лийч.
Мислите й бяха някъде далеч, изражението на лицето — вглъбено.
Невил се приближи към нея с протегнати ръце.
— Одри…
Тя го изгледа с невиждащ поглед.
— Всичко е наред, Невил. Признавам всичко.
Томас Ройд бе застанал до входната врата, сякаш се канеше да препречи пътя им.
— Верният Томас — усмихна се тя разсеяно.
— Ако мога да направя нещо… — измърмори той.
— Никой нищо не може да направи — отвърна Одри.
Излезе с високо вдигната глава.
Отвън в полицейската кола я чакаше сержант Джоунс.
Одри и Лийч се качиха с нея. Тед Латимър измърмори възхитено:
— Достойно оттегляне!
Невил се обърна разярен към него.
Старши инспектор Батъл ловко попречи на избухването и повиши глас успокояващо:
— Както споменах и преди, смятам да проведа един експеримент. Господин Макуиртър чака долу на ферибота. След десет минути трябва да сме при него. Ще излезем в открити води с моторница, така че дамите да се облекат по-топло. След десет минути, моля.
Напомняше някакъв странен режисьор, който водеше актьорите към сцената.
Не обърна никакво внимание на озадачените им лица.
Нула часът
1.
Моторницата се носеше надолу по реката покрай Гълс Пойнт, после зави в малкия залив, отделящ Гълс Пойнт от зловещата скала Старк Хед. Беше студено и Кей се зави плътно в късото си кожено палто.
Някой понечи да поиска обяснение, но старши инспектор Батъл вдигна широката си длан като картонена кукла и показа, че още не е настъпил моментът. Само шумът от водата нарушаваше мълчанието. Кей и Тед стояха редом, загледани в реката. Невил се бе отпуснал на палубата с разтворени крака. Мери Олдин и Томас Ройд седяха на носа. От време на време всички поглеждаха любопитно към високия сдържан Макуиртър, застанал самотно на кърмата с отпуснати рамене и с гръб към тях.
Едва когато се оказаха в подножието на страшната Старк Хед, Батъл изключи мотора и заговори. Говореше по-скоро замислено, отколкото самоуверено: