Макуиртър пристъпи към нея. Заговори решително:
— Наистина ли мислиш това, което казваш?
— Да… Искам да бъда винаги с теб, никога да не те напускам. Ако си отидеш, няма да намеря друг като теб и ще живея в самота до края на дните си.
Макуиртър въздъхна. Извади портфейла си и внимателно провери съдържанието му.
Измърмори:
— Брачното свидетелство ще струва скъпо. Първата ми работа утре е да отида в банката.
— Мога да ти заема малко пари — промълви Одри.
— Нищо подобно. Ако ще се женя, ще платя сам свидетелството. Ясно ли е?
— Излишно е — каза тихо Одри — да се правиш на толкова горд.
— Миналия път, когато те държах в ръцете си — каза той нежно, — ти беше като птица, която се бори да литне. Вече никога няма да ти позволя да излетиш…
Тя отвърна:
— Никога няма да поискам да отлетя.