— Ти ще бъдеш маймунката.
Невил отвори ново писмо.
— О, между другото — каза Кей, — Шърти ни кани да отидем с яхтата до Норвегия в края на юни. Много съжалявам, че няма да можем. — Отмести предпазливо поглед от съпруга си и додаде тъжно: — Би било ужасно приятно.
Сянка премина по лицето на Невил. Поколеба се.
— Наложително ли е да ходим при онази отегчителна старица Камила? — запита непокорно Кей.
— Разбира се, че е наложително — навъси се Невил. — Виж какво, Кей, вече говорихме за това. Сър Матю бе мой опекун. Те с Камила се грижеха за мен, Гълс Пойнт е моят дом, ако изобщо имам дом.
— Добре де, добре — съгласи се тя. — Щом трябва, значи трябва. В края на краищата ние ще получим големите пари, когато умре, та май ще трябва да го преглътнем.
— Не е въпрос да го преглътнем — ядоса се той. — Тя не разполага с парите. Сър Матю ги остави под нейно попечителство, докато е жива, а след това ще ги получа аз и жена ми. Това е въпрос на внимание. Защо не искаш да го разбереш?
Кей помълча малко и каза:
— Наистина разбирам. Говоря така само защото зная, че там не могат да ме понасят. Мразят ме! Да, мразят ме! Лейди Тресилиън ме гледа високомерно, проточила дългия си нос, а когато разговаряме с Мери Олдин, погледът й минава край мене. За теб всичко е много хубаво. Ти просто не забелязваш какво става.
— Те винаги се държат много любезно с теб. Знаеш добре, че не бих търпял, ако не беше така.
Кей го изгледа любопитно изпод дългите си мигли.
— Те наистина са доста внимателни. Но прекрасно знаят как да ми лазят по нервите. За тях аз съм натрапница.
— Е, добре — каза Невил, — в края на краищата мисля, че това е съвсем естествено, нали?
Гласът му се бе променил. Той стана, обърна се с гръб към Кей и се загледа напред.
— О, да, съгласна съм, че е естествено. Привързани са към Одри, нали? — Гласът й потрепери. — Скъпата, благовъзпитана, хладна, безцветна Одри! Камила не можа да ми прости, че заех мястото й.
Той не се обърна. Гласът му бе глух и безизразен:
— Все пак Камила е стара, прехвърлила е седемдесетте. Разбираш ли, нейното поколение не одобрява разводите. Но, общо взето, тя прие добре нещата, като се има предвид колко обичаше Одри.
Гласът му се промени, когато произнесе името.
— Те смятат, че си се отнесъл зле с нея.
— Това е така — прошепна сякаш на себе си Невил, но жена му го чу.
— О, Невил, не бъди толкова глупав. Само защото тя реши да вдигне такъв шум.
— Тя не вдигна шум. Одри никога не вдига шум.
— Е, знаеш какво исках да кажа. Само защото трябваше да си отиде, тя страдаше и будеше навсякъде съчувствие със съкрушения си вид. Това имам предвид! Одри не умее да губи. Мисля, че ако една жена не може да задържи съпруга си, трябва да се оттегли изискано! Нищо не ви свързва. Тя никога не е спортувала. Толкова е анемична и избеляла като… като парцал за чинии. В нея няма капка живот! Ако наистина е държала на тебе, трябвало е първо да помисли за щастието ти и да се радва, че ще бъдеш щастлив с някоя по-подходяща жена.
Невил се обърна. На устните му заигра иронична усмивка.
— Каква добра малка спортистка! Как убедително играе играта на любовта и съпружеството!
Кей се засмя пламнала.
— Е, добре, май се поувлякох. Но във всеки случай, след като вече е станало, нищо не може да се промени. Трябва да го приеме.
— Одри го прие — каза Невил тихо. — Разведе се, за да можем ние с теб да се оженим.
— Зная — отвърна Кей.
— Ти никога не си разбирала Одри.
— Не, не съм. В нея има нещо. Никой не знае какво мисли… Тя… тя ме плаши.
— Глупости, Кей.
— Да, плаши ме. Може би защото е умна.
— Мое мило глупаче.
Тя се засмя.
— Винаги ме наричаш така!
— Защото си такава!
Усмихнаха се един на друг. Невил се приближи, наведе се и я целуна по тила.
— Миличка Кей — промърмори.
— Добричка Кей — каза тя. — Отказва се от пътешествието с яхта и се оставя да бъде изядена от превзетите роднини на съпруга си с викторианско възпитание.
Невил отстъпи и седна на масата.
— Не виждам защо да не приемем и поканата за пътешествието с Шърти, щом толкова ти се иска.
Кей се изправи изненадана.
— А какво ще стане със Солткрийк и Гълс Пойнт?
Невил изрече с неестествен глас: