Но сервитьорите вече постилаха покривките и ни даваха да разберем, че моментът за хората, които само пият по чашка, е отминал.
— Някога на по чашка можеше да се седи до два през нощта — въздъхна Брагадочо, — но вече дори тук се целят в клиенти с пари. Може би някой ден тук ще открият дискотека с примигващи светлини. Тук все още всичко е истинско, разбери ме, но вече смърди все едно всичко е фалшиво. Представи си, собствениците на тази миланска кръчма от сума ти време са тосканци, така чух. Не че имам нещо против тосканците, сигурно и те са добри хора, но си спомням как като малък, когато се говореше за дъщерята на някакви познати, която се оженила несполучливо, един братовчед казваше: „Ами трябва да се вдигне стена под Флоренция“. А майка ми отвръщаше: „Под Флоренция ли? Направо под Болоня!“
Докато чакахме сметката, Брагадочо ми каза почти шепнешком:
— Ще можеш ли да ми дадеш пари назаем? Ще ти ги върна до два месеца.
— Аз ли? И аз съм без пукнат грош като теб.
— Сигурно. Не знам колко ти плаща Симеи и не ми е работа да го знам. Просто попитах. Ама нали ти ще платиш сметката?
Така се запознах с Брагадочо.
4
Сряда, 8-и април
На следващия ден се състоя първата истинска редакционна оперативка.
— Ще правим вестника — каза Симеи, — вестника от 18-и февруари тази година.
— Защо от 18-и февруари? — попита Камбриа, който щеше да се отличи като човека, който задава най-тъпите въпроси.
— Защото тази зима на 17-и февруари карабинерите нахлуха в офиса на Марио Киеза, президент на Пио Алберго Тривулцио и изтъкнат представител на миланската социалистическа партия. Всички знаете: Киеза поискал подкупи по един търг от една фирма за почистване в Монца, сделката трябвало да е за сто и четирийсет милиона, от които той искал десет процента, както виждате, дори старческият дом е хубава дойна крава. Явно това не било първото доене, защото на онзи от почистването му омръзнало да плаща и издал Киеза. И така отишъл при него да му предаде първия транш от уговорените четиринайсет милиона, но със скрити микрофон и камера. Веднага щом Киеза взел пачката, в кабинета нахлули карабинерите. Киеза, ужасен, грабнал от чекмеджето друга по-дебела пачка, която бил взел от някой друг, и хукнал към кенефа, за да изхвърли банкнотите в чинията, но не се получило — закопчали го преди да успее да унищожи всичките тези пари. Това е историята, сигурно си я спомняте, а сега вие, Камбриа, знаете какво трябва да разкажем във вестника от следващия ден. Вървете в архива, препрочетете внимателно новините от онзи ден и ни направете уводна колонка, не, по-добре хубава статийка, защото ако си спомням добре, телевизионните новини от онази вечер не казаха нищо за случая.
— Окей, шефе. Отивам.
— Почакайте, защото тук на сцената излиза мисията на „Утре“. Сигурно си спомняте, че през следващите дни имаше опити случаят да бъде омаловажен. Впоследствие Кракси7 ще каже, че Киеза е бил просто мошеник, и ще го зареже, но това, което читателят от 18-и февруари още не би могъл да знае, е, че магистратите ще продължат да разследват и ще се появи един истински мастиф, онзи съдия Ди Пиетро, когото вече всички познават, но за когото тогава никой не беше чувал. Ди Пиетро въртя Киеза на шиш, откри тайните му швейцарски сметки, накара го да признае, че това не е изолиран случай, постепенно извади на светло цяла корупционна мрежа в политиката, която е в интерес на всички партии, и първите последствия станаха известни едва преди няколко дни — видяхте, че на изборите християндемократите и социалистическата партия изгубиха куп гласове и се засили Лигата, която яхна скандала напук на правителството. Арестите заваляха, партиите малко по малко се цепят и тук-там се чува, че след падането на Берлинската стена и разпадането на Съветския съюз американците вече нямат нужда от партии, които могат да манипулират, и са ги оставили в ръцете на магистратите — или може би, бихме могли да предположим, магистратите рецитират сценарий, написан от американските тайни служби, но засега да не прекаляваме. Такава е ситуацията днес, но на 18-и февруари никой не е можел да си представи какво ще стане. Но „Утре“ ще си го представи и ще направи поредица прогнози. И тази статия с хипотези я поверявам на вас, Лучиди. Вие ще трябва да бъдете така умел да казвате „може би“ и „вероятно“, докато всъщност разказвате това, което после ще се случи наистина. Споменете няколко имена на политици, разпределете ги добре между отделните партии, забъркайте и левицата, дайте да се разбере, че вестникът събира документи, и го кажете така, че дори тези, които ще четат нашия брой 0/1, да умрат от страх, въпреки че прекрасно знаят какво се е случило през двата месеца след февруари, но ще се питат какъв е този нулев брой с днешна дата… Ясно? На работа.