— Защо таблетките аспирин се различават от игуаната? Защото представете си какво би станало, ако беше обратното. Защо кучето умира на гроба на господаря си? Защото там няма дървета, на които да пишка, и след три дни му се пръсва мехурът. Защо правият ъгъл е деветдесет градуса? Ами да не е водка, та да е четирийсет.
— Стига — казах на Симеи, който също не бе успял да прикрие някоя и друга усмивка. — Това са студентски работи. Забравяте, че нашият читател не е интелектуалец, който е чел сюрреалистите, които правят така наречените прекрасни трупове. Той би приел всичко на сериозно и би си помислил, че сме луди. Хайде, стига сме се забавлявали, не е моментът за това. Да се върнем на сериозните предложения.
И така рубриката на защо-тата беше ликвидирана. Жалко, щеше да е забавна. Но тази история ме накара да се вгледам внимателно в Мая Фрезия. Щом беше толкова духовита, трябваше да е и миличка. И беше по свой начин. Защо по свой начин? Още не можех да уловя начина, но любопитството ми беше събудено.
Но Фрезия очевидно беше разочарована и се опита да предложи нещо, което беше по неин вкус:
— Наближава първата селекция за наградата „Стрега“9. Не трябва ли да пишем за тези книги? — попита тя.
— Все за култура мислите вие младите, слава богу, че не сте се дипломирали, иначе щяхте да ми предложите критическо есе от петдесет страници…
— Не съм се дипломирала, но чета.
— Не можем да се занимаваме твърде много с култура, нашите читатели не четат книги, а максимум „Гадзета дело Спорт“. Но съм съгласен, че вестникът не може да няма една страница, нека да не я наричаме културна, но например за култура и театър. Обаче предстоящите културни събития ще се представят под формата на интервю. Интервюто с автора е умиротворяващо, защото никой автор не говори лошо за книгата си, така че нашият читател няма да бъде изложен на злобна и твърде презрителна унищожителна критика. Освен това зависи и от въпросите, не бива да се говори прекалено много за книгата, а да се покажат писателят или писателката може би дори с техните тикове или слабости. Госпожице Фрезия, вие имате чудесен опит в създаването на романтични връзки. Помислете за интервю, очевидно въображаемо, с един от авторите в днешния списък, ако историята е любовна, изкопчете от автора или авторката спомен за първата им любов и може би някоя злобна забележка по адрес на конкурентите им. Направете от проклетата книга нещо човешко, да я разбере дори домакинята, и така да няма угризения, ако не я прочете — освен това кой чете книгите, които се рецензират по вестниците, обикновено дори рецензентът не ги чете, цяло чудо е, ако авторът си е прочел книгата, а ако се съди по някои книги, май и той не го прави.
— Господи! — възкликна Мая Фрезия пребледняла. — Никога няма да се освободя от проклятието на романтичните връзки…
— Да не мислите, че съм ви поканил тук да пишете статии за икономика и международна политика?
— Предполагах. Но се надявах, че греша.
— Хайде, не се ядосвайте, пробвайте да нахвърляте нещо, всички имаме вяра във вас.
6
Сряда, 15-и април
Помня онзи път, когато Камбриа каза:
— Чух по радиото, че според някакви проучвания замърсяването на атмосферата влияе на размера на пениса на младите поколения и проблемът според мен не засяга само синовете, но и бащите им, които винаги говорят с гордост за размерите на пишлето на синчето си. Спомням си, че когато моят син се роди и ми го показаха в родилното в клиниката, казах: „леле какви топки има“, и хукнах да разправям на всичките си колеги.
— Всички новородени момченца имат огромни тестиси — каза Симеи — и всички бащи казват така. А и знаете, че в клиниките често объркват картоните и това може да не е бил вашият син, с цялото ми уважение към съпругата ви.
— Но новината пряко засяга бащите, защото се предполага, че имало вредни последици за репродуктивния апарат на възрастните — възрази Камбриа. — Ако се разпространи идеята, че когато замърсяваме света, не става дума само за китовете, но и за (простете техническия термин) патките, смятам, че ще допринесем за откриването на незабавен екологичен дебат.
— Интересно — отбеляза Симеи, — но откъде да знаем дали Командора или поне неговите референти са заинтересовани от намаляването на замърсяването на атмосферата?
— Но ще се вдигне тревога, това е свещено — каза Камбриа.
— Може би, но ние не сме алармисти — отвърна Симеи. — Това би бил тероризъм. Искате да поставите под въпрос газопроводите, петрола, стоманопреработвателната ни индустрия? Да не сме вестник на Зелените? Нашите читатели трябва да бъдат успокоявани, а не тревожени. — После, след няколко секунди размисъл, добави: — Освен ако тези неща, които се отразяват зле на пениса, не са произведени от фармацевтична компания, която Командора не би имал нищо против да разтревожи. Но тези неща трябва да се обсъждат едно по едно. При всички положения, ако имате някакви идеи, споделете ги, а после аз ще реша дали трябва да ги развиваме, или не.