— Сигурно са били пенсионирани полковници, болнави маршали, рахитични счетоводители, не виждам как ще се катерят по пилоните и гредите като в „Мостът на река Куай“.
— Да, но имало и млади неофашисти, изгарящи от желание да се бият, и случайни заядливци без политическа принадлежност.
— Май четох нещо такова преди няколко години.
— Разбира се, операция „Гладио“ е засекретена след края на войната, за нея знаят само службите и главното военно командване и постепенно биват информирани министър-председателите, министрите на отбраната и президентите на републиката. С падането на съветската империя операцията на практика губи функцията си и вероятно гълта много пари и именно президентът Косига оставя да му се изплъзнат разкрития през деветдесета, а през същата година Андреоти, министър-председател, официално заявява, че да, „Гладио“ е съществувала, няма какво толкова да се говори, било е необходимо да съществува, сега всичко е свършило, стига клюки. И никой не направи драма от това, всички почти го забравиха. Само Италия, Белгия и Швейцария започнаха парламентарни разследвания, но Джордж Х. У. Буш отказа да коментира, понеже беше насред подготовката на Войната в Залива и не искаше да излага Атлантическия съюз. Нещата се потулиха във всички страни, които бяха следвали stay-behind с незначителни инциденти; във Франция отдавна се знаеше, че прословутата OAS (Секретна въоръжена организация) е създадена с членове на френския stay-behind, но след неуспешен опит за държавен преврат в Алжир Дьо Гол възстановява реда. В Германия е известно, че за бомбата на Октоберфест през 1980 в Монако са използвани експлозиви, които идват от скривалище на германската stay-behind, в Гърция също има войски на stay-behind, Сила за гръцко нападение, която дава живот на преврата на полковниците, в Португалия тайнствената Ажинтер Прес организира убийството на Едуардо Мондлане, командира на Фронта за освобождение на Мозамбик. В Испания, година след смъртта на Франко, двама карлисти са убити от крайнодесни терористи и една година след това stay-behind организира атентат в Мадрид, в юридическа кантора, свързана с комунистическата партия; в Швейцария две години преди това полковник Абът, бивш командир на местния stay-behind, съобщава в конфиденциално писмо до департамента по отбраната, че е склонен да разкрие „цялата истина“, след което бива открит в дома си, наръган със собствения му байонет. В Турция със stay-behind са свързани Сивите вълци, които после участват в атентата срещу Йоан-Павел II. Бих могъл да продължа, прочетох ти само някои от бележките си, но както виждаш, това са дребни нещица, едно убийство тук, едно там, за всичко това е писано по вестниците и всеки път всичко потъва в забрава. Въпросът е, че вестниците не са създадени, за да разпространяват, а за да прикриват новините. Случва се фактът X, не може да не говориш за него, но той поставя много хора в неловко положение, така че в същия брой слагаш заглавия, от които да ти настръхнат косите: майка удушава четирите си деца, може би спестяванията ни ще се стопят, открито е писмо, в което Гарибалди обижда Нино Биксио, и така нататък, новината ти потъва в голямото информационно море. Но мен ме интересува какво е правила „Гладио“ в Италия от шейсетте до деветдесетте. Трябва да са правили какво ли не, сигурно са били забъркани с крайнодесни терористични движения, участвали са в атентата на площад „Фонтана“ от 69-а, след това — вече сме във времената на студентските вълнения от шейсет и осма и есенните работнически въстания — някой е разбрал, че може да насърчава терористични атентати, за да ги приписва на левицата. Казват, че се замесила и прословутата Ложа П2 на Личо Джели. Но защо организация, която трябва да се бие със Съветския съюз, се посвещава само на терористични удари? Наложи се да изровя цялата история за принц Юнио Валерио Боргезе.