— Конрой — каза тя. Сексапилната рисунка се облегна до видеопрозореца, и нещо в очертанията й изразяваше умора, дори скука. — И аз мислех така. — Видеоизображението избеля и отново потъмня като снимка на някаква стара каменна сграда. — Парк Авеню. Той е там с всичките тези европейци, защракал се е в някаква нова гадост. — Тя въздъхна. — Мисли си, че е на сигурно място, а? Уби Рамирес като муха, излъга ме право в очите, отлетя за Ню Йорк за новата си работа, и сега си мисли, че е защитен… — Фигурата се придвижи, и изображението отново се промени. Екранът сега беше изпълнен от лицето на белокосия мъж, онзи, когото Боби беше видял да говори с едрия тип по телефона на Тъпкача. Включила се е в линията му, помисли си Боби…
— Или не — каза Конрой, звукът се беше включил внезапно. — Така или иначе, тя е в ръцете ни. Няма проблеми. — Мъжът изглежда уморен, помисли си Боби, но го преодолява. Жилав. Като Търнър.
— Наблюдавах те, Конрой — каза Слайд меко. — Добрия ми приятел Зайчето те наблюдаваше заради мен. Не си единственият буден на Парк Авеню тази нощ.
— Не, — говореше Конрой, — можем да я доставим в Стокхолм при вас утре. Абсолютно. — Той се усмихна към камерата.
— Убий го, Зайче — каза тя. — Избий ги всички. Вдигни във въздуха целия им етаж и този под него. Веднага.
— Точно така — каза Конрой, и след това стана нещо, нещо, което разтърси камерата, замазвайки изображението. — Какво е това? — попита той със съвършено различен глас, и екранът угасна.
— Изгаряй, гадино — каза тя.
И Боби отново беше всмукан в мрака…
33. РАЗРУХА И ПАДЕНИЕ
Марли прекара този час в плуване из бавната буря, гледайки танца на майстора на кутии. Заплахата на Пако не я стресна, въпреки че тя нямаше никакво съмнение в решителността му да я изпълни. Ще го направи, тя беше сигурна. Нямаше никаква представа какво ще стане, ако ключалките бъдат разбити. Те ще умрат. Тя ще умре, и Джонс, и Уигън Лъдгейт. Вероятно съдържанието на купола ще се разпилее в пространството, разцъфващ облак каишки и потъмняло сребро, камъчета и парчета конци, кафяви листа от стари книги, и ще влезе в орбита около компютрите завинаги. Това някак си свиреше на правилната нота; артистът, който беше създал майстора на кутии, би го оценил…
Новата кутия се въртеше в хватката на тапицираните манипулатори. Отрязани парченца дърво и стъкло летяха настрани от фокуса на съзидание, присъединявайки се към хилядите неща, и тя беше потънала в гледката, омагьосана, когато Джонс с разширени очи и лице, покрито с пот и мръсотия, влетя в купола, влачейки червения скафандър на каишка.
— Не мога да замъкна Скандала на място, което мога да запечатам, така че това е за тебе… — Костюмът се завъртя под него и той го сграбчи трескаво.
— Не го искам — каза тя, гледайки танца.
— Бързо се пъхвай в него! Веднага! Нямаме време! — Устата му работеше, но от нея не излизаше нито звук. Опита се да я хване за ръката.
— Не. — Тя се изплъзна от ръката му. — А ти?
— Слагай веднага проклетия костюм! — изръмжа той, събуждайки дълбоките отзвуци на ехото.
— Не.
Зад главата му тя забеляза екранът да стробира и да светва, показвайки лицето на Пако.
— Сеньор е мъртъв, — гладкото лице на Пако беше безизразно, — и различните му интереси в момента търпят реорганизация. Междувременно е необходимо присъствието ми в Стокхолм. Оторизиран съм да информирам Марли Крушкова, че тя вече не е служител на починалия Йозеф Вирек, нито е служител на негов подчинен. Заплатата й в пълен размер е достъпна във всеки клон на Банк дьо Франс при представяне на валидна идентификация. Съответните данъчни декларации са представени на данъчните служби на Франция и Белгия. Действуващите кредитни линии са анулирани. Бившите корпоративни компютри на Тесие-Ашпул СА са собственост на едно от наследилите починалия Йозеф Вирек юридически лица, и всеки, намиращ се на тях, ще бъде подведен под отговорност за нарушаване на частна собственост.
Джонс беше замръзнал, ръката му беше присвита, дланта напрегната, за да втвърди удрящия ръб.
Пако изчезна.
— Да ме удариш ли си се засилил? — запита тя.
Той отпусна ръка.
— Още малко оставаше. Щях да те отрежа и да те натъпча в тоя скапан костюм… — Той се разсмя. — Но съм щастлив, че вече няма да ми се наложи… Ето, гледай, направил е нова.
Новата кутия излетя и се запремята настрани от мърдащата гора от ръце. Тя я хвана лесно.
Вътрешността й зад стъкления правоъгълник беше гладко застлана с парчета кожа, изрязани от якето й. Седем номерирани холофиша стояха на черното кожено дъно като миниатюрни надгробни камъни. Смачканата обвивка от кутия Голоаз беше поставена върху черната кожа в другия край, и до нея стоеше сива кибритена кутийка с черни ивици, купена от магазинче от комплекса на Наполеон.