— Търнър…
Той изключи новините, обърна се и видя Анджи на вратата.
— Как си, Анджи?
— Окей. Не сънувах. — Тя придърпа черната фланелка и погледна нагоре изпод увисналите кафяви кичури. — Боби ми показа къде има душ. Нещо като съблекалня. Сега отивам там. Косата ми е ужасна.
Той отиде до нея и постави ръце на раменете й.
— Ти се справи с всичко това много добре. Скоро ще бъдеш далеч оттук.
Тя се измъкна изпод допира на ръцете му.
— Далеч оттук? Къде? Япония?
— Е, може би не Япония. Може би не Хосака…
— Тя ще дойде с нас — каза Бийвър иззад нея.
— Защо пък ми е притрябвало?
— Защото ние знаем коя си ти. Онези твои сънища са истински. Ти срещна Боби в един от тях, и му спаси живота, откъсна го от черния лед. Ти попита „Защо ти причиняват това?“
Очите на Анджи се разшириха, стрелнаха се към Търнър, след това обратно към Бийвър.
— Това е много дълга история, — каза Бийвър, — и тя подлежи на интерпретация. Но ако дойдеш с мен, ако дойдеш там в Проектите, нашите хора могат да те научат на разни неща. Можем да те научим на неща, които ние не разбираме, но ти може би ще разбереш…
— Защо?
— Заради това, което е в главата ти — кимна Бийвър сериозно, след това бутна пластмасовите рамки без стъкла нагоре по носа си. — Не си длъжна да стоиш с нас, ако не искаш. Всъщност, ние искаме единствено да ти служим…
— Да ми служите?
— Както казах вече, това е дълга история… Какво ще кажете вие, мистър Търнър?
Търнър сви рамене. Не му идваше наум къде другаде тя би могла да отиде, и Маас сигурно щяха да платят, за да си я върнат или да умре, и сигурно и Хосака също.
— Може би така ще е най-добре.
— Искам да остана с теб — каза тя на Търнър. — Харесваше ми Джаки, но тя сега…
— Няма значение — отвърна Търнър. — Разбирам. — „Не разбирам абсолютно нищо“, крещеше той вътре в себе си. — Ще се виждаме понякога. — „Никога повече няма да те видя.“ — Но има нещо, което е по-добре да ти кажа сега. Баща ти е мъртъв. — „Самоубил се е.“ — Хората от охраната на Маас са го убили; той ги е задържал, докато ти изкараш планера от мезата.
— Истина ли е това? Че той ги е задържал? Имам предвид, че усещах, че той е мъртъв, но…
— Да. — Търнър измъкна черното калъфче от Конрой от джоба си и го окачи на връвчицата около шията й. — Тук вътре има биософт с досие в него. За когато пораснеш. Но то не казва всичко, помни това. Нищо никога не казва всичко…
Боби стоеше до бара, когато едрият тип излезе от офиса на Тъпкача, отиде до мястото, където беше спало момичето и взе парцаливото си военна шуба. Облече го и отиде до края на сцената, където Джаки лежеше — толкова малка — под черното палто. Мъжът бръкна под шубата и измъкна пистолета си, огромния Смит & Уесън Тактически. Отвори барабана и извади патроните, прибра ги в джоба си и положи пистолета до тялото на Джаки, толкова тихо, че не се чу никакъв звук.
— Ти свърши добра работа, Брояч — каза той и се обърна към Боби с ръце дълбоко в джобовете на палтото.
— Мерси, човече. — Боби усети прилив на гордост през замайването си.
— Чао, Боби. — Мъжът отиде до вратата и започва да пробва различните ключалки.
— Искаш да излезеш ли? — Боби притича до вратата. — Ето. Тъпкача ми го показа. Отиваш ли си, мъжки? Къде отиваш? — Вратата се отвори и Търнър закрачи нататък между изоставените сергии.
— Не зная — обади се той заднешком към Боби. — Първо трябва да купя осемдесет литра керосин, след това ще мисля…
Боби гледаше, докато онзи изчезна от погледа, като че ли надолу по повредения ескалатор, след това затвори вратата и отново я заключи. Стараейки се да не гледа към сцената, той мина през бара до вратата на офиса и погледна вътре. Анджи плачеше с глава на рамото на Бийвър, и Боби усети жилване на ревност, което го изненада. Телефонът зад Бийвър въртеше едно и също, и Боби забеляза, че това е преглед на новините.