Херберт Франке
Нулева зона
УТОПИЯ ИЛИ САТИРА?
От незапомнени времена човек е изкушаван от загадката на границите… Границите на собственото му съществуване, белязани от раждането и смъртта, и границите на непроницаемото, обвито в мълчание бъдеще. Границите на физическите възможности, на възприятията, на достъпната за отделния индивид реалност, а също и границите на човечеството като цяло — границите на възможната му еволюция, шансовете за оцеляването на вида му, географските и хронографски граници на жизненото му пространство, границите на света въобще. Хората винаги са се блазнили от мисълта да излязат извън тия граници. Надмогвали са ги във въображението си. Населявали са непознатите отвъдни пространства с фантомите на фантазията си, движени от желание да стеснят кръга на ограждащата ги тревожна неизвестност. Книгата, която разгръщате сега, е само едно от безбройните артистични превъплъщения на мечтата за преминаване на границите. Тя принадлежи към жанр, изпитващ носталгия по бъдещето — той не се помирява със сключените хоризонти и винаги пита за Земята „отвъд“, независимо дали тя ще се окаже щастливият остров Утопия или краят на света.
Авторът подхваща с нас умен разговор за шансовете на човечеството. Наистина повече за плашещите, тревожните, отколкото за обнадеждаващите, градивните. Това обаче в никакъв случай не би следвало да се тълкува като проява на черногледство — нему просто е чуждо състоянието на успокоеност, лекомисленият оптимизъм на създателите на класическата техническа утопия. Кибернетик по основната си професия, на научната фантастика той гледа като на единствената трибуна, от която представителите на научно-техническата интелигенция могат — на достъпен и понятен език (доколкото професионалните им знания далеч надхвърлят възприемателните възможности на неспециалиста) — да обсъждат пред широката общественост теми, свързани с тревожните им опасения за бъдещето при едно стихийно и неконтролирано, противохуманно развитие на техниката.
„Нулева зона“ на Херберт Франке… Представете си Земята след драматичен ядрен конфликт. След столетия, през заразената „нулева зона“ — областта на неочаквано замлъкналия в етера някогашен противник — потегля военна експедиция. Целта е интегриране на зоната с т.нар. „Свободен свят“. Членовете на експедицията са отлично обучени и въоръжени, подготвени са за всякакъв род изненади. Само че възможно ли е въобще човек да бъде подготвен за изненадата? Техническата екзотика на чуждия свят шокира десантниците буквално на всяка крачка, залива ги порой от най-невероятни механични чудеса и загадки. Пришълците се оказват изцяло в пространството на неизвестността, потопени в един калейдескопичен свят на фантастична тайна, показал се отначало равнодушен към факта на съществуването им, сетне враждебен, обградил ги с опасност и риск, успял да ги „омагьоса“, разедини и победи.
Става дума за напрегнато, завладяващо четиво, амбицирано да ни даде нещо повече от един илюзионистичен фантазен спектакъл. Защото извън приключенската си развлекателност „Нулева зона“ съдържа и по-дълбоки социални и философски пластове. Херберт Франке застава между бъдещия „Свободен свят“ и загадъчната „нулева зона“, която е всъщност метафорично изследване на съдбата на свръхтехнизираното ново човечество и на ценностите, от които би се ръководило то. Не всичко в книгата на западногерманския фантаст обаче е съотносимо само с някакво далечно и неопределено бъдеще. От колчана на автора излитат и точно поразяващи съвременността ни иронични стрели. Утопия и сатира непрекъснато преливат помежду си.
Действието в романа започва, след като въображаемата бъдеща ядрена война отдавна вече е история. Как впрочем изглеждат новите цивилизации, наследили стария предишен свят? В страната, предприела инвазията, нещата не са се променили чак толкова много — човекът не е извлякъл кой знае какви съществени поуки от преживения Апокалипсис. Старият Адам е останал при старите си грехове и демонстрира съвсем явно колко малко са му повлияли чудовищните събития — настроен е милитаристично, както някога, и пак, както някога, лицемерно укрива това зад демагогска политическа фразеология, спекулирайки с обществената съвест на народите. Някак неусетно идат асоциациите с преминалия през ужасите на две световни войни Запад, който не се е отказал от войнствеността и агресивността си, не е извлякъл поука от кървавите уроци на миналото.
В „Свободния свят“ (определението естествено прелива от горчива ирония) изкуството за потискане празнува пълния си триумф. Психиката и поведението на хората са под постоянен електронен надзор, толерира се регламентираното мислене, някакъв креслив и шумен, нетърпящ възражения оптимизъм. Оставащи в сянка, невидими политически сили сръчно придръпват лостовете на всякакви дидактични и психотехнически средства, формират възгледи, принципи, манталитет. Главният герой постепенно и с удивление открива несъвършенствата на системата, към която принадлежи: затвореността й, закостенелия и консерватизъм, неистовия страх от промени.