— Скоро ще знаем повече.
— Да се надяваме!
Стигнаха границите на града без произшествия. Колоната се бе разгънала в широка дъга. Все още не се беше случило нищо.
Пред тях, извита леко навън, се простираше огледална стена — без отвор, без подпори, безупречно равномерна, излята. Никъде нямаше процеп; единственото видимо движение се забелязваше върху собствената й огледална повърхност. Колкото по-дълго се вглеждаха в стената, толкова по-добре виждаха самите себе си, малко неясни, малко деформирани. Тук-там проблясваше окулярът на някой бинокъл или се завърташе антена.
По-нагоре стената още веднъж се извиваше навън и образуваше нещо като навес. Не бяха чак толкова близо, че да са под него, но препятствието пречеше на погледа. Никога не бяха стигали толкова близо до целта, а сега не виждаха нищо друго освен самите себе си.
— Радиоактивност — нула.
— Доколкото се забелязва — няма вируси.
— Радиосигнали също няма.
Йозеф въртеше припряно копчетата — нищо! Дори напевният постоянен сигнал беше заглъхнал.
— Чуваме ви твърде слабо. Моля, по-високо!
— Включили сме на максимална предавателна мощност.
— Няма връзка с командния център. Заглушена е.
— Какво означава това, Йозеф?
— Означава, че се намираме в среда, която отразява или поглъща електромагнитните вълни.
Тибор изтегли от едно сандъче два електрода и превъртя един потенциометър през няколко деления на скалата.
— Йозеф е прав, въздухът е силно йонизиран.
Те викаха в микрофоните, но едвам се разбираха.
— Значи, няма да получим повече указания отвън.
— Колона, кръгом! 1000 метра назад! Да се направи лагер!
— Ходом марш! — извика капитанът в мегафона.
Тридесет минути по-късно палатките бяха опънати. Радиовръзката отново бе нормализирана.
Каква беше реакцията ви относно радиовръзката?
Послужи ми за урок.
Бяхте ли обезпокоен?
Не. Влиянието беше физически обяснимо.
Връзката с командния пулт бе прекъсната. Вие бяхте откъснати от останалия свят. Нима това въобще не ви подействува?
Ясно осъзнавах, че трябва да разчитаме единствено на себе си. Бяхме подготвени за това. Струваше ми се, че акцията тепърва започва.
Как реагираха останалите екипажи на събитието?
Бяхме в тежки костюми, които ни пречеха да се движим. Личните контакти по радиото бяха забранени. Нямаше начин да разберем как се чувствуват другите.
Имаше ли безредици? Беше ли нарушена дисциплината?
Не, нямаше нищо подобно.
Оттеглянето като поражение ли го възприехте?
Не, като тактическа маневра.
Играете ли дама или шах?
Да, но не особено добре.
Ядосвате ли се, когато губите?
Само когато допускам грешки.
Какво беше отношението между членовете на групата?
Както винаги, добро.
Разговаряхте ли за положението?
Да
Физически бяхте ли всички добре?
Да.
Какво беше настроението?
Добро.
Имахте ли някакви предчувствия?
Не.
Предложи ли някой да се върнете?
Не.
Трябва да ви е било ясно, че ви предстои сблъсък с непознати сили. Сигурно е имало известни съмнения относно изпълнимостта на задачата?
Предвиждахме трудности, но съмнения нямаше.
Причината може би беше в изолацията. Мъжете, които го измъчваха с въпроси, бяха от неговия отдел. Болшинството обаче му бяха непознати; бяха млади, подрастващи сили, но дори и тези, с които по-рано беше работил, не показваха, че си спомнят за него. При това разлика между него и тях не съществуваше. Всеки друг на негово място би действувал по същия начин. Ако той — Дан — седнеше оттатък, на тяхното място, би се опитал да бъде също така безпристрастен в преценките и констатациите си, както бяха те сега.
Какво искаха да разберат? Какво очакваха? Непредвидена реакция? Признак за някаква промяна? Някакво отклонение? Но те не можеха да не знаят, че той, както и всеки от тях, бе стократно проверен при най-тежки условия, в истински акции.
Способността му да се владее беше доказана.
Как би реагирал той, изправен срещу личност, в чийто живот е имало тайнствени периоди, чието минало не можеше да се изясни?
Хората, които досега бяха около него, не създаваха проблеми или поне не ги поставяха открито… Преподаватели, придружители, лекари, колеги… Единствените, с които спорът, изглежда, беше наложителен, бяха жителите на завзетите територии, преди още да бъдат анексирани. В същност те създаваха ли проблеми?