Това сравнение още тогава ли ви хрумна?
Не ви разбирам.
Казахте светлината беше по-ясна, отколкото при нас.
Не. Опитвам се само да ви опиша картината.
А жителите на града?
Не видяхме никакво живо същество.
Радиовръзката се нормализира отново. Йозеф, чийто приемник ловеше няколко дължини, засичаше различни предавания — музикоподобни звукови комбинации, гласове, шумове, напомнящи говор, периодични сигнали. В началото обаче той нямаше време да се занимава с всичко това. Трябваше да се обмислят следващите ходове.
Тъй като отникъде не можеше да се слезе от стръмната рампа, полковникът заповяда да я изравнят откъм едната й страна. След няколко взрива колоната потегли, криволичейки. Така изминаха петдесетина метра. Една своеобразна сцена, посипана с ръждивокафяв пясък и обърната към града, бе определена за място на лагера. Оръдията бяха изтеглени напред, във фланговете, за да подсигурят в случай на нужда отстъплението. Малко по-късно подредиха палатките в две редици, както на учебния плац. Няколко поста наблюдаваха местността, съоръженията, сградите. Никъде не личеше живот. Една радарна антена се въртеше и отразяваше чутото върху екран. Картината не се променяше. Фунията на звуковия рефлектор бе насочена като голямо ухо към центъра. Долавяше се само равномерен тътен, някакво общо неспокойствие, предизвикано като че ли от въздушни течения, въпреки че нямаше вятър. Може би стъпки, гласове, превозни средства или машини, скрити навярно зад стената, някъде навътре или надолу.
Топографската команда работеше усърдно и от време на време издаваше информационен бюлетин — Няма нито растения, нито микроорганизми,
не се забелязват почвени бактерии,
въздухът е абсолютно обезпрашен,
температурата е постоянна — 24° С,
въздухът не е натоварен с никакво електричество,
най-горният земен слой е от синтетична материя,
светлината отговаря на слънчевия спектър.
Тази информация нямаше особено значение, човек можеше да я получи и без специални измервания. Хората се занимаваха с банални неща, сякаш в този нов свят, в необичайната обстановка, в непознатия град, който още не е разкрил нито една от своите тайни, нямаше какво друго да се прави. Увличаха се в тези обикновени дейности, за да не мислят за необикновеното. Не температурата, влажността или съставът на въздуха бяха особеностите на зоната, а нейната история и ролята й в общото развитие. За тях те не знаеха нищо. Трябваше да започнат от началото.
— Оттук не може да се направи кой знае какво — каза Павел.
— Може би Йозеф ще открие нещо!
— Досега само някакви шумове!
— Може да е някакъв език, но начинът на предаване е странен… вероятно се дължи на модулацията…
Стояха пред палатката, радиостанциите бяха закрепени върху колите. Когато искаха да пеленговат, антените трябваше да са в движение.
Полковникът се приближи.
— Чух вече — никакви разбираеми сигнали. Какво ще кажете вие, учените, за положението?
— Няма много за казване. Градът е чудо на техниката.
— Всичко изглежда спокойно.
— Дали са чули ултиматума. Не реагираха.
— Тук наистина нямаме никакви шансове. Трябва да стигнем до центъра.
— Не бързайте толкова! — Офицерът посочи неопределено в далечината. — Трябва да бдим за сигурността си. Отначало ще останем тук. Никой няма да прекрачва постовата линия.
— Не можем да стоим дълго време на едно място.
— Мисля, че най-добре ще е днес да останем тук и да изчакаме. Ако някой иска да ни пропъди, няма причини да се бави. Не бива да се заблуждаваме — всеки момент можем да бъдем нападнати по всякакъв начин.
— Не личи някой да ни е забелязал.
Грег вдигна ръка:
— Може би тук вече няма живот. Това е моя хипотеза. Експлозията не беше безшумна. Ако в града все още има обитатели, то не би им било безразлично дали някой взривява стената им и нахлува с танкове, разполага се да станува и насочва оръдията си срещу сградите им.
— Какви са заключенията ви?
— Измрели са. Може би от епидемия, а може и да са дегенерирали.
— А радиосигналите?
— Автоматични. Кой знае дали и защитната им система не е била автоматично програмирана и не е изпълнявала задачата си, въпреки че хората, които е трябвало да охранява, вече не са били живи.
— Възможно е. Това би улеснило нашата акция.
— Би било твърде просто.