— Би било твърде тъжно — каза Соня, — ако конструкторите на това съоръжение не са между живите. Постигнали са много.
— Каква е стойността на техните постижения в един затворен свят?
— Това е бил техният собствен свят.
— А може би все пак ни наблюдават! — каза Дан. Той посочи към края на лагерния плац, където се издигаше едно ниско възвишение. На най-високото му място стърчеше черна пръчка.
— Преди я нямаше. Щях да я забележа. — Дан разказа какво се беше случило предния ден.
— Да проверим — предложи полковникът. Минаха нататък, приближиха на около десет метра до пръчката, видяха мигащо кълбо на горния й край… изведнъж всичко потъна в земята. На мястото не се виждаше нищо друго освен малка вдлъбнатинка и даже след като разровиха пясъка наоколо, не намериха и следа от пръчката.
Полковникът нареди на двама войници да изкопаят дупка. На петдесет сантиметра дълбочина земята стана по-твърда; натъкнаха се на слой спечен зърнест материал, между отделните парчета имаше дупки, запълнени с пясък, но това беше всичко.
— Как мислите? — попита полковникът. — Може би е микрофон? Или телевизионна камера?
— Може. Би могло да бъде и сферична леща, която да обхваща цялата околност.
— И да препредава.
— На кого?
— Кой знае?
— Значи, вече са се запознали с нас — установи полковникът.
Изрече го съвсем спокойно, но като че ли леко се стегна, а ръката му легна на оръжието.
— Това не е гаранция, че тук има хора — каза Грег. Върнаха се бавно до палатките. — Може би е част от автоматиката.
— Ето пак!
— Отново е там!
— Наблюдава ни!
Полковникът се обърна, извади автоматичния пистолет, нагласи го на ядрени лъчи, прицели се и отсече пръчката малко над земята.
— Не биваше да правите това — каза Дан.
Изтичаха и видяха как остатъкът изчезна в пясъка. Павел вдигна другата част от пръчката и я подаде на полковника. Той я погледна и я даде на Йозеф.
— Да се изследва!
Непосредствено след това бе отправено и първото предупреждение. На всички околни височини се появиха черни пръчки.
Часовете се точеха бавно. Групите нямаха работа и полковникът, за да ги разсее, им заповяда да почистят превозните средства. С тежките, като че ли пълни с олово костюми, и затворени шлемове това не беше лека задача, нещо повече, както всички знаеха, не бе и нужна. Подчиняваха се, но го правеха с нежелание и бяха смутени от тънките пръчки, които ги наблюдаваха открито — като любопитен полицейски поглед.
Късно следобед немите стражи внезапно потънаха и настроението се повиши.
Йозеф и Грег се занимаваха с радиостанциите си. В 18 часа успяха да хванат музика. Беше звук като от камертон, кратки камбанни удари, без общ постоянен такт, но въпреки това се долавяше някакъв ритъм с произволна честота.
— Не зная дали звуковата картина отговаря на действителността — използвах възможно най-чистите синусови тонове.
— Не трябва ли в такъв случай да се разбира и езика?
— Слушайте!
Шестимата включиха приемниците си и се заслушаха в звуковете, които, макар че звучаха неясно, бяха човешки. Йозеф промени модулацията и изведнъж пискливият тон изчезна и те чуха езика, който бяха учили, същия този, който познаваха от учебниците, от магнетофонните ленти и за който не вярваха, че съществува още.
— …17, 29, 31 печелят; 2, 10, 33 равни; 11, 13, 20 удвояват; 9, 19, 31 залагат; 12, 18, 23 губят; 14, 26, 35…
Беше приятен женски глас, толкова кристално чист, че можеше и да не бъде непременно човешки. Това, което чуваха, не бе особено съдържателно, но в момента ги развълнува фактът, че въобще можеха да разберат нещо, и те слушаха внимателно, свикваха постепенно с произношението, макар то да не съвпадаше изцяло с онова, което бяха упражнявали и се бяха опитвали да наподобят.
Когато Йозеф изключи, те запротестираха, но имаше технически трудности — предаването мина на друг обхват на вълните, а може би стана и видео.
„Дали това е доказателство за наличието на живот?“ — всички си задаваха този въпрос.
— Механизмът на една играчка може да продължи да работи дори когато вече никой не играе с нея.
— Вие искате ли въобще да намерим хора? Или бихте предпочели да не съществуват?
— В такъв случай всичко би станало наше без затруднения.
— Не би имало съпротива и спорове.
— Но все пак би било чудесно да намерим хора. В известен смисъл това е нашата задача тук.
В 20 часа Йозеф бе нагласил апарата си тъй, че Да може да хваща различни станции. Повечето предаваха серии от неразбираеми знаци. Грег седеше пред компютъра и търсеше някакво решение. Трябваше му обаче по-голяма и по-бърза машина от тази, която имаше на разположение. Въпреки всичко радиовръзка с отвъдния свят нямаше — както и преди разчитаха само на себе си.